Роджър не беше виждал нищо подобно на кабинета на водача, откакто бе напуснал двореца на херцога. Дебел, топъл килим покриваше пода, шарките му грееха в ярки тонове, а изкусно изработени газови фенери с цветни стъкла висяха от дъбовите стени между картини с велики битки, красиви жени и натюрморти. Бюрото му беше от тъмен, лакиран орех, с преспапиета от малки, изписани статуетки, които бяха миниатюрни копия на по-големите статуи на пиедестали из стаята. Зад бюрото беше емблемата на Жонгльорската гилдия – три цветни топки в голяма емблема на стената.
– Нямам много време, майстор Джейкъб – каза водачът на гилдият Чолс, без дори да си направи труда да вдигне поглед от купа листа на бюрото му. Беше едър човек, поне на петдесет лета, облечен в бродираните дрехи на търговец или аристократ, вместо в шарените одежди на жонгльора.
– Този си струва времето ви – каза Джейкъб. – Чиракът на Арик Сладкогласни.
Чолс най-накрая вдигна очи, пък макар и само да погледне накриво Джейкъб.
– Не знаех, че с Арик все още поддържате връзка – каза той, без въобще да обърне внимание на Роджър. – Чух, че сте се разделили с лоши отношения.
– Годините често смекчават тези неща – каза Джейкъб вдървено, като внимателно мина по границата на лъжата, без да навлезе и сантиметър в територията ù. – Помирил съм се с Арик.
– Изглежда си единственият – каза Чолс и се изкиска. – Повечето хора в сградата по-скоро биха го удушили, отколкото да го погледнат.
– Ще са позакъснели – каза Джейкъб. – Арик е мъртъв.
При тези думи Чолс отрезвя.
– Тъжно ми е да го чуя – отвърна той. – Всеки един от нас е ценен. Пиенето ли го довърши?
Джейкъб поклати глава.
– Ядроните.
Водачът на гилдията се намръщи и се изплю в медна кофа до бюрото си, която изглежда беше там единствено за тази цел.
– Кога и къде? – попита той.
– Преди две години, на пътя за Крайгорско.
Чолс тъжно поклати глава.
– Спомням си, че чиракът му беше някакъв цигулар – каза той и погледна към Роджър.
– Точно така – съгласи се Джейкъб. – Че и повече. Представям ви Роджър Полухват.
Роджър се поклони.
– Полухват? – попита водачът с внезапен интерес. – Чувал съм истории за един Полухват, който свирел из западните села. Ти ли си това, момче?
Роджър се ококори, но кимна. Арик му беше казал, че от селцата лесно ставаш известен, но това все пак го изненада. Зачуди се, дали репутацията му е добра или лоша.
– Не се възгордявай – каза Чолс, сякаш му прочете мислите. – Селяндурите преувеличават.
Роджър кимна и продължи да гледа водача в очите.
– Да, господине. Разбирам.
– Ами, добре тогава, да започваме – каза Чолс. – Давай да видим какво можеш.
– Тук ли? – каза Роджър невярващо. Кабинетът беше просторен и изолиран, но с дебелите си килими и скъпите си мебели въобще не изглеждаше подходящ за акробатика и мятане на ножове.
Чолс му махна нетърпеливо.
– Работил си с Арик години наред, така че ще приема, че можеш да пееш и жонглираш – каза той. Роджър преглътна мъчително. – За да си заслужиш разрешително, трябва да покажеш профилирани умения извън основните.
– Посвири му, момче, както на мен ми посвири – каза уверено Джейкъб и Роджър кимна.
Ръцете му леко трепереха, докато вадеше цигулката от калъфа, но щом пръстите му обхванаха гладкото дърво, страхът му се отми като прахоляк във вана. Засвири и щом се отнесе в музиката, изцяло забрави за водача на гилдията.
Много скоро някакъв крясък отвън го изтръгна от унеса на музиката. Лъкът му се хлъзна по струните и насред тишината, която последва, един глас изгърмя зад вратата.
– Не, няма да чакам някакъв безполезен чирак да си приключи изпита! Махай ми се от пътя!
Чуха се звуци от боричкане, точно преди вратата да се отвори рязко и майстор Джейсън да връхлети в стаята.
– Съжалявам, водачо – извини се писарят, – той отказа да изчака.
Чолс махна на чиновничката да се връща обратно, докато Джейсън се приближаваше към него с гневна крачка.
– Дал си Херцогския бал на Едъм? – каза той настъпателно. – Това шоу е мое от десет години! Чичо ми ще научи за това!
Чолс отстоя позицията си, скръстил ръце.
– Именно херцогът поиска промяната – каза той. – Ако чичо ти има проблем с това, предложи му да го отнесе към Негово височество.
Джейсън се начумери. Едва ли дори Първият министър Джансън щеше да ходатайства пред херцога заради някакво представление на племенника си.