– Ако си дошъл само за това, Джейсън, ще трябва да ни извиниш – продължи Чолс. – Младият Роджър сега е на изпит за разрешително.
Джейсън се извърна рязко към Роджър и пламна като го разпозна.
– Виждам, че си зарязал старото пиянде – изхили се злорадо той. – Надявам се, че не си го сменил за тази дърта антика. – Той вирна брадичка към Джейкъб. – Офертата стои, ако искаш да работиш за мен. Нека сега за разнообразие Арик да ти посъбира трохите, а?
– Майстор Арик е бил разкъсан от ядрони на пътя преди две години – каза Чолс.
Джейсън се извърна към водача на гилдията и се изсмя гръмогласно.
– Великолепно! – извика той. – Тази новина тотално ми компенсира пропуснатите ползи от Херцогския бал, че и отгоре!
Роджър го удари.
Дори не беше осъзнал какво прави, докато не се оказа над майстора с изтръпнали, влажни кокалчета. Беше усетил крехкото хрущене, когато юмрукът му се сблъска с носа на Джейсън, и беше разбрал, че шансовете му да си изкара разрешително се бяха изпарили, но в този момент, това не го интересуваше.
Джейкъб го сграбчи и го издърпа, точно когато Джейсън скочи на крака и замаха бясно.
– Ще те убия за това, ти малък...!
Чолс застана между тях на секундата. Джейсън се замята в хватката му, но размерите на водача бяха повече от достатъчни, за да бъде озаптен.
– Достатъчно, Джейсън! – прогръмя той. – Няма да убиваш никого!
– Видя го какво напрафи! – извика Джейсън, докато кръвта се стичаше от носа му.
– И чух какво му каза! – изкрещя в отговор Чолс. – И аз самият бях готов да те фрасна!
– И сева как ще фея дофечера? – поиска да узнае Джейсън. Носът му вече беше започнал да се подува и с всяка изминала секунда думите му ставаха все по-неразбираеми.
Чолс се намръщи.
– Ще намеря някой да те замести – каза той. – Гилдията ще покрие щетите. Дейвид! – Писарят си подаде главата от вратата. – Заведи майстор Джейсън при някоя билкарка и ù кажи да изпрати сметката тук.
Дейвид кимна и посегна към Джейсън, за да му помогне. Майсторът го блъсна настрани.
– Тофа не е пвиключило – закани се той на Роджър и излезе.
Чолс въздъхна дълбоко, когато вратата се затвори.
– Е, момче, сега вече наистина оплеска работата. Такъв враг не бих пожелал на никого.
– Той вече ми беше враг – каза Роджър. – Чухте го какво каза.
Чолс кимна.
– Чух – отвърна той, – но все пак трябваше да се сдържиш. А какво ще направиш, ако следващия път те обиди някой меценат? Ами ако е херцогът? Членовете на гилдията не могат да ходят нагоре-надолу и да удрят всеки, който ги подразни.
Роджър провеси нос.
– Разбирам – каза той.
– Току-що ми коства една солидна сума, обаче – каза Чолс. – Сега ще трябва седмици наред да подхвърлям на Джейсън пари и важни изяви, та да кротне малко, а като те слушам как свириш, ще съм глупак да те пусна без да ми се издължиш.
Роджър вдигна обнадежден поглед.
– Разрешително с изпитателен срок – каза Чолс и взе лист хартия и перо. – Ще играеш само под надзора на майстор от гилдията, на когото ще плащаш със собствени пари, а половината от общия ви приход ще идва в този кабинет, докато не сметна дълга ти за изплатен. Разбрано?
– Напълно, господине! – каза Роджър с готовност.
– И да си сдържаш гнева – предупреди го Чолс, – че ще ти скъсам разрешителното и повече няма да видиш сцена в Анжие.
Роджър свиреше усилено с цигулката, но с крайчеца на окото си наблюдаваше Ейбръм, едрия чирак на Джейсън. Джейсън обикновено пращаше някой от чираците си да гледа представлението на Роджър. Това го смущаваше, защото беше наясно, че идват заради напълно злонамерения си господар, но от инцидента в кабинета на водача бяха изминали месеци и сякаш така и не се стигна до някакви последици. Майстор Джейсън бързо се беше въстановил и скоро отново се върна на сцената, като жънеше успехи на всяко елитно събитие в Анжие.
Роджър се осмели да се надява, че случката беше зад гърба им, само че чираците продължаваха да идват почти всеки ден. Понякога Ейбръм, дървесният демон, се спотайваше в тълпата, друг път пък Сали, каменният ядрон, отпиваше питие в дъното на някоя кръчма. Колкото и безвредни да изглеждаха обаче, присъствието им не беше случайност.
Роджър завърши шоуто си с размах, като хвърли лъка на цигулката си във въздуха, поклони се дълбоко и се изправи тъкмо навреме, за да го хване. Тълпата избухна в аплодисменти и острият слух на Роджър долови подрънкването на монети, докато Джейкъб вървеше из публиката с шапката. Роджър не можа да сдържи усмивката си. Старецът изглеждаше почти пъргав.