Докато прибираха съоръженията, Роджър хвърляше по едно око на разотиващата се тълпа, но Ейбръм се беше изпарил. И все пак, след като на бърза ръка опаковаха нещата, те поеха по заобиколен път до странноприемницата за да са сигурни, че няма да ги проследят лесно. Слънцето скоро щеше да залезе и улиците се опразваха с видима скорост. Зимата беше към края си, но по дъсчените улици все още на места имаше сняг и лед, и не бяха много хората, които стояха навън, освен ако нямаха някаква работа.
– Дори без дяла на Чолс, наемът ни е платен за дни наред – каза Джейкъб, докато потръскваше кесията със събраните пари. – Когато си изплатиш дълга, ще станеш богат!
– Ние ще станем богати – поправи го Роджър и Джейкъб се засмя, удари пети и плесна Роджър по гърба.
– Погледни се само – каза Роджър и поклати глава. – Какво се случи с търтрещия се полусляп старчок, който ми отвори вратата преди няколко месеца?
– Така стана, защото отново съм сред публиката – каза Джейкъб и се ухили беззъбо на Роджър. – Знам, че не пея и не мятам ножове, но дори минаването с шапката кара прашасалото ми сърце да затупти отново, както не му се е случвало от двайсет години. Чувствам че даже сякаш бих могъл да...
Той отмести поглед.
– Какво? – попита Роджър.
– Просто... – каза Джейкъб, – не знам, да разкажа някоя невероятна история, може би? Или да се правя на тъп, докато ме обстрелваш с остроумни реплики? Е, не нещо дето да те затъмни...
– Разбира се – каза Роджър. – Сам бих те помолил, ако не чувствах, че и без това искам прекалено много от теб, като те влача из целия град да ми наглеждаш представленията.
– Момче – каза Джейкъб, – не мога да си спомня последния път, когато съм бил толкова щастлив.
И двамата се бяха нахилили, когато свиха в един ъгъл и се озоваха право пред Ейбръм и Сали. Зад тях стоеше Джейсън с широката си усмивка.
– Как се радвам да те видя, приятелю! – каза Джейсън, когато Ейбръм плесна Роджър по рамото.
Въздухът избухна от стомаха на Роджър, удар с юмрук го накара да се превие на две и да се сниже върху замръзналите дъски. Преди да успее да се изправи, Сали го ритна здраво в челюстта.
– Оставете го на мира! – извика Джейкъб и се хвърли към Сали. Едрото сопрано само се изсмя, сграбчи го и го запрати със сила в стената на сградата.
– О, и за теб ще има достатъчно, старче! – каза Джейсън, докато Сали тежко налагаше тялото му. Роджър чу трошенето на крехък кокал и слабосилните, мокри пъшкания, които излизаха от устата на майстора му. Само стената го държеше изправен.
Дървените дъски под ръцете му се въртяха, но Роджър скочи на крака, хвана цигулката си за шийката с две ръце и бясно заразмахва импровизираната си бухалка.
– Това няма да ти се размине! – извика той.
Джейсън се изсмя.
– При кого ще идеш? – попита той. – Градските съдии ще повярват ли на очевидно лъжливите обвинения на някакъв дребен уличен палячо или ще предпочетат думата на племенника на Първия министър? Отиди при стражите и теб ще обесят.
Ейбръм улови цигулката с лекота, изви ръката на Роджър и вкара коляното си в чатала му. Роджър усети как ръката му се счупи, дори след като слабините му пламнаха, цигулката се стовари на тила му и се пръсна, и той отново падна на дъсчената настилка.
Дори през звънтенето в ушите си, Роджър чу нестихващите болезнени пъшкания на Джейкъб. Ейбръм застана над него и с усмивка вдигна една тежка бухалка.
Двадесет и шеста глава
Лечебница
332 СЗ
– Привет, Джизел! – извика Скот, когато старата билкарка дойде при него с паница. – Защо поне веднъж не дадеш на чирачката си да свърши тази работа!
Той кимна към Лийша, която преобличаше някакъв друг мъж.
– Ха! – избумтя Джизел. Тя беше доста едра жена с къса прошарена коса и мощен глас. – Ако ù оставя на нея къпането с влажна кърпа, до една седмица половин Анжие ще дойдат да ми се жалват, че ги е тръшнала чумата.
Лийша поклати глава, когато останалите в стаята се разсмяха, но го направи с усмивка. Скот беше безобиден. Вестоносец, чийто кон го беше хвърлил на пътя. Беше късметлия, че въобще е оцелял, особено след като е успял да издири коня си и да се качи на седлото му с две счупени ръце. Нямаше съпруга, която да се грижи за него, и затова Гилдията на вестоносците му покриваше престоя в лечебницата на Джизел, докато не започне да се оправя сам.
Джизел накисна кърпата в паницата с топла сапунена вода и вдигна чаршафа на мъжа, а ръката ù започна да се движи с уверена експедитивност. Вестоносецът изскимтя точно когато тя привършваше и Джизел се разсмя.