– Ти каза, че според него, завръщането му го е накарало да се почувства истински щастлив за пръв път от двайсет години насам – възрази Лийша. – Звучи сякаш си е поживял повече през това кратко време, отколкото през годините прекарани в онази стаичка в дома на гилдията.
Роджър кимна, но очите му се навлажниха. Лийша притисна ръката му.
– Билкарките често виждат смъртта – каза му тя. – Никой, никой не отива при Създателя с изцяло приключени земни дела. На всички ни е отредено различно време, но въпреки това то трябва да ни е достатъчно.
– Просто сякаш хората, които прекосят пътя ми, си отиват много по-рано – въздъхна Роджър.
– Виждала съм твърде много хора да си отиват по-рано, без дори да са чували за Роджър Полухват – каза Лийша. – И за техните смърти ли смяташ да поемеш отговорността?
Роджър я погледна и тя бутна нова хапка в устата му.
– Няма да помогнеш на мъртвите, ако сам спреш да живееш от вина – каза тя.
***
Ръцете на Лийша бяха претрупани с чаршафи, когато вестоносецът пристигна. Тя пъхна писмото на Вика в престилката си, а другите остави за по-късно. Прибра прането, но в този момент до нея дотича момиче за да ù каже, че един от пациентите е изкашлял кръв. След това ù се наложи да намества счупена ръка и да преподаде урок на чирачките.
Преди да се усети, слънцето вече беше залязло, а всичките чирачки си бяха по леглата. Намали фитилите докато не получи мека оранжева светлина и направи една последна обиколка покрай редиците с легла, за да се увери, че пациентите са добре, преди да се качи на горния етаж за през нощта. Срещна погледа на Роджър, докато минаваше край него, и той я викна с жест, но тя се усмихна и поклати глава. Посочи го с пръст и събра длани, сякаш за молитва, после ги допря до бузата си и затвори очи.
Роджър се намръщи, но тя му намигна и продължи, тъй като знаеше, че няма да я последва. Той вече нямаше гипс, но се оплакваше от болки и слабост, въпреки че кракът му беше зараснал добре.
В дъното на стаята тя се отби, за да си налее чаша вода. Беше топла пролетна нощ и каната беше изпотена от кондензацията. Лийша разсеяно избърса пръсти в престилката си, за да ги изсуши, и чу шумоленето на хартия. Припомни си писмото на Вика и го извади, счупи печата с палец и наклони страницата към лампата, докато пиеше.
Миг по-късно изпусна чашата си. Не забеляза и не чу как се пръсна керамичният съд. Стисна здраво хартията и избяга от стаята.
***
Лийша хлипаше тихо в затъмнената кухня, когато Роджър я намери.
– Добре ли си? – попита той тихо, подпрян на бастуна си.
– Роджър? – подсмръкна тя. – Защо не си си в леглото?
Роджър не отговори и седна до нея.
– Лоши новини от дома? – попита той.
Лийша го погледна за момент и кимна.
– Онази настинка, която баща ми беше хванал? – попита тя и изчака Роджър да кимне, че си е спомнил, преди да продължи. – Изглеждаше сякаш се оправя, но се върнала с усложнения. Оказва се, че е било чревна зараза, която се предала от единия край на Хралупата до другия. Повечето изглежда се справили с нея, но по-слабите...
Тя отново започна да плаче.
– Някой, когото познаваш? – попита Роджър и се наруга, че го е казал. Разбира се, че го е познавала. В селцата всички познават всички.
Лийша не забеляза неволната му грешка.
– Моята менторка, Бруна – каза тя, а едрите сълзи капеха по престилката ù. – И още няколко човека, както и две деца, с които така и не успях да се запозная. Повече от дванайсет са общо и половината село все още е на легло. А баща ми е най-зле от всички.
– Съжалявам – каза Роджър.
– Не съжалявай вместо мен. Вината е моя – каза Лийша.
– Какво? – попита Роджър.
– Трябваше да съм там – каза Лийша. – От години не съм чирачка на Джизел. Обещах да се върна в Хралупата на дърваря, когато приключа с обучението си. Ако си бях спазила обещанието, щях да съм там и може би...
– Веднъж видях как в Крайгорско чревна зараза уби няколко човека – каза Роджър. – И тях ли би желала да сложиш на съвестта си? А може би и всички останали, които умират в този град, просто защото не можеш да се погрижиш за тях?
– Много добре знаеш, че не е същото – отвърна Лийша.
– Не е ли? – попита Роджър. – Сама каза, че не помагаш на мъртвите, ако откажеш да живееш заради вината си.
Лийша го погледна, очите ù бяха обли и влажни.
– Та, какво ще правиш сега? – попита Роджър. – Ще прекараш нощта в плач или ще започнеш да си стягаш багажа?
– Да си стягам багажа ли? – попита Лийша.
– Имам вестоноски преносим кръг – каза Роджър. – Можем да тръгнем за Хралупата на дърваря утре сутринта.