Но този път нямаше стражи, които да го пренесат на безопасно място. Нямаше нито майка, нито майстор, които да препречат с тяло пътя на демона.
Лийша отново изстена и вината го разтърси. Той се би за да защити честта ù, но те бяха трима, въоръжени и по-силни. Какво можеше да направи?
Ще ми се да ме бяха убили, помисли си той, оклюмал. По-добре мъртъв, отколкото неволен свидетел на...
Страхливец, изръмжа глас дълбоко в съзнанието му. Ставай. Тя има нужда от теб.
Роджър се изправи несигурно на крака и се огледа. Лийша се беше свила в пръстта на горския път, без да има силата дори да прикрие срама си. От разбойниците нямаше и следа.
Разбира се, това почти нямаше значение. Бяха взели преносимия му кръг, а без него часовете им бяха преброени. Земеделски пън беше почти на ден път зад тях, а напред нямаше да срещнат нищо още дни наред. Щеше да се стъмни след малко повече от час.
Роджър изтича при Лийша и падна на колене до нея.
– Лийша, добре ли си? – попита той и се наруга задето гласът му пресекна. Той трябваше да бъде силен за нея.
– Лийша, моля те, отговори ми – примоли се той и стисна рамото ù.
Лийша сякаш не го чу и свита на кълбо, продължи да трепери и плаче. Роджър погали гърба ù и ù зашепна, за да я успокои, докато едва доловимо дърпаше надолу роклята ù. Където ù да я беше отвел умът ù, за да изтърпи мъчението, тя не искаше да се връща от там. Той се опита да я прегърне, но тя го изблъска и отново се сви, срината в сълзи.
Роджър се вдигна и започна да събира от пътя малкото им останали вещи. Разбойниците бяха преровили дисагите им и бяха взели каквото им се хареса, а останалото, подиграно и унищожено, лежеше на земята. Дрехите на Лийша бяха пръснати наоколо, а Роджър откри разноцветната торба с вълшебства на Арик стъпкана в конската тор. По-голямата част от съдържанието ù беше взето или строшено. Боядисаните дървени топчета бяха натикани в калта, но Роджър ги остави, където си бяха.
Встрани от пътя, там където го беше изритал немият, лежеше калъфът на цигулката и Роджър си позволи да вярва, че може да оцелеят. Втурна се нататък и намери калъфа разбит. Самата цигулка можеше да се оправи с малко настройване и няколко нови струни, но лъкът беше изчезнал безследно.
Роджър се хвърли да го търси в малкото време, което им оставаше, и с нарастваща паника заразмята листа и шума във всички посоки, но без резултат. Нямаше го. Прибра цигулката обратно в калъфа ù, разпъна една от дългите поли на Лийша и малкото спасяеми вещи сложи във вързоп.
Силен вятър разкъса тишината със звука от шумолящите листа на дърветата. Роджър погледна нагоре към залязващото слънце и изведнъж осъзна, по начин, който му беше убягвал преди, че щяха да умрат. Какво значение имаше, че ще държи цигулка без лък и някакъв вързоп с дрехи, когато това се случеше?
Той поклати глава. Все още не бяха мъртви и не беше невъзможно да избегнеш ядроните за една нощ, стига да запазиш самообладание. Той стисна здраво калъфа на цигулката си за успокоение. Ако доживееха до утре, можеше да си направи нов лък с кичур от косата на Лийша. Ядроните нямаше да ги наранят, ако разполагаше с цигулката си.
От двете страни на пътя гората се възправяше над тях мрачна и застрашителна, но Роджър знаеше, че ядроните предпочитаха хора пред всякакви други създания. Щяха да дебнат на пътя. Гората им предлагаше най-добри шансове да се скрият или да си намерят усамотено място, където да направят защитен кръг.
Как? попита го онзи омразен глас. Така и не си даде зора да се научиш.
Върна се обратно при Лийша и коленичи внимателно до нея. Тя все още трепереше и плачеше безшумно.
– Лийша – каза той тихичко, – трябва да се разкараме от пътя.
Тя го игнорира.
– Лийша, трябва да намерим къде да се скрием.
Той я разтръска. Отново никакъв отговор.
– Лийша, слънцето залязва!
Риданията спряха и Лийша обърна към него широки, изплашени очи. Погледна към загриженото му, насинено лице, нейното собствено лице се изкриви и тя заплака отново.
Но Роджър знаеше, че макар и за миг бе стигнал до нея и нямаше да се откаже сега. Не можеше да се сети за много неща, по-лоши от това, което ù се случи, но разкъсването от ядрон беше едно от тях. Сграбчи я за раменете и бясно я разтърси.