– Струва ми се, че не го правиш както трябва – каза тя, докато надзърташе иззад рамото му.
– Ще стане – сопна се Роджър.
– Сигурна съм, че ядроните ще са възхитени – отвърна му рязко тя, раздразнена от безцеремонния му тон, – тъй като въобще няма да им попречи. – Тя се огледа наоколо. – Можем да се покатерим на някое дърво – предложи тя.
– Ядроните се катерят по-добре от нас – отвърна Роджър.
– Ами ако намерим някакво скривалище? – попита тя.
– Търсехме, колкото можахме – каза Роджър. – То време и за свестен кръг не ни остана, но това все е по-добре от нищо.
– Съмнявам се – отвърна Лийша, като погледна неуверените линии в почвата.
– Само да имах цигулката си на разположение... – започна Роджър.
– Не започвай отново с тези глупости – сопна му се Лийша с остро раздразнение, което се надигна, за да притъпи унижението и страха. – Едно е да се фукаш пред чирачките на дневна светлина, че можеш да омагьосваш демоните с цигулката си, но какво ще спечелиш, като отнесеш лъжата и в гроба си?
– Не лъжа! – настоя Роджър.
– Нека бъде твоето – въздъхна Лийша и скръсти ръце.
– Ще стане – каза отново Роджър.
– Създателю, ама ти не можеш ли да спреш да лъжеш поне за миг? – извика Лийша. – Няма да стане и ти много добре го знаеш. Ядроните не са разбойници, Роджър. Няма да се задоволят само с... – Тя погледна надолу към разкъсаните си поли и гласът и заглъхна.
Лицето на Роджър се сгърчи от болка и Лийша разбра, че е била прекалено остра. Просто искаше да си го изкара на някого, а ù беше лесно да обвини Роджър и неговите напомпани обещания за това, което се случи. Но дълбоко в сърцето си знаеше, че вината беше повече нейна, отколкото негова. Той напусна Анжие заради нея.
Тя погледна смрачаващото се небе и се зачуди, дали ще има време да му се извини, преди да бъдат разкъсани на парчета.
Движение сред дърветата и шубраците ги накара да се обърнат от страх. Мъж, загърнат в сива роба, пристъпи в сечището. Лицето му беше скрито под сянката на качулка и макар да не носеше никакви оръжия, Лийша можеше да отгатне само по движенията му, че беше опасен. Ако Марик беше вълк, този мъж беше лъв.
Тя мобилизира силите си и с нападението, все още прясно в съзнанието ù, честно се зачуди кое би било по-лошо: ново изнасилване или демоните.
Роджър стана на мига, сграбчи я за ръката и я избута зад себе си. Размаха напред пръчката като копие и оголи заплашително зъби.
Мъжът не им обърна внимание и отиде да прегледа кръга на Роджър.
– Имаш пролуки в мрежата тук, тук и тук – каза той, докато сочеше с пръст – а това – той изрита калта до един недодялан символ, – това дори не е защита.
– Можеш ли да го поправиш? – попита Лийша обнадеждено, като се изтръгна от Роджър и отиде при мъжа.
– Лийша, не – прошепна Роджър с безпокойство, но тя не му обърна внимание.
Мъжът дори не погледна към нея.
– Няма време – каза той и посочи ядроните, които вече се надигаха по ръба на сечището.
– О, не – изстена Лийша с пребледняло лице.
Първият, който се материализира, беше въздушен демон. Изсъска щом го видя и се приведе, сякаш за да се хвърли, но мъжът не му даде никакво време. Докато Лийша наблюдаваше с изумление, той скочи право срещу ядрона и хвана ръцете му, за да му попречи да разпери крилата си. Плътта на ядрона свистеше и димеше от допира му.
Въздушния демон изпищя и раззина паст, пълна с остри като карфици зъби. Мъжът тръсна глава назад, отметна качулката си и с пълен напред блъсна челото на голата си глава в муцуната на ядрона. Проблясна енергия и демонът бе запратен назад. Удари се в земята зашеметен. Мъжът стегна пръстите си и ги вкара в гръкляна на ядрона. Последва ново проблясване и черна сукървица се разпръска наоколо.
Човекът се обърна рязко и избърса сукървицата от пръстите си на минаване покрай Роджър и Лийша. Сега тя виждаше лицето му, макар по него да нямаше почти нищо човешко. Главата му беше напълно избръсната и дори веждите, а на мястото на липсващата коса имаше татуировки. Те минаваха около очите му, издигаха се до темето, очертаваха ушите и покриваха скулите му, и стигаха надолу до челюстта му и устните.
– Лагерът ми е наблизо – каза той, без да обръща внимание на зяпналите им физиономии. – Последвайте ме, ако искате да видите утрото.
– Ами демоните? – попита Лийша, след като се строиха зад него. Сякаш за да подчертаят казаното от нея, два дървесни демона, целите на буци с грапавината на кора, се надигнаха за да препречат пътя им.
Мъжът свали робата си, под която носеше единствено препаска, и Лийша видя, че татуировките далеч не бяха само по главата му. Защитите минаваха по мускулестите му ръце в сложни мотиви, а на лактите и коленете му бяха по-големи. Защитен кръг покриваше гърба му, а друга едра татуировка стоеше в средата на развитите му гърди. Всеки сантиметър от него беше защитен.