Той се опита да се отдръпне и посегна към робата си, но Лийша беше решена да не приема отказ.
– Няма рана от демон, която да е „нищо” – каза Лийша. – Седни и аз ще превържа тези – нареди тя и го заведе да се облегне на голям камък.
Всъщност тя беше почти толкова изплашена от мъжа, колкото от ядроните, но беше посветила живота си на грижа за болните и познатата работа отне вниманието ù от мъката, която заплашваше да я унищожи.
– Имам кесия с билки в джоба на седлото – каза мъжът и посочи.
Лийша отиде и я намери. Наведе се над светлината на огъня и прерови съдържанието ù.
– Предполагам нямаш листа от пом? – попита тя.
Мъжът я погледна.
– Не – каза той. – Защо? Имам достатъчно прасекоренче.
– Нищо – промърмори Лийша. – Вие, вестоносците, смятате, че прасекоренчето е лек за всичко.
Тя взе кесията, заедно с хаванче, чукало и мях вода, коленичи до човека и намачка на каша прасекоренчето, като добави и някои други билки.
– Защо реши, че съм вестоносец? – попита Изрисувания.
– Кой друг ще скита сам по пътя? – попита Лийша.
– От години не съм вестоносец – отвърна мъжът, без дори да потрепне, докато тя прочистваше раните му и ги мажеше с щипещия мехлем. Роджър присви очи, докато я гледаше как нанася мехлема по набитите му мускули.
– Ти билкарка ли си? – попита Изрисувания, когато тя прокара игла през огъня и ù вдяна конец.
Лийша кимна, но не вдигна поглед от работата си. Прибра гъст кичур коса зад ухото си и се захвана да шие раната на бедрото му. Когато Изрисувания не каза нищо повече, тя отмести очи, за да срещне неговите. Те бяха тъмни, а защитите около орбитите им ги караха да изглеждат опустошени, дълбоки. Лийша не можа дълго да задържи погледа си и бързо го отмести.
– Аз съм Лийша – каза тя, – а това е Роджър, който прави вечерята. Той е жонгльор.
Мъжът кимна към Роджър, но също като Лийша, Роджър не успя да посрещне погледа му за по-дълго.
– Благодаря ти, че спаси живота ни – каза Лийша.
Мъжът само изсумтя в отговор. Тя замлъкна за кратко, очаквайки и той да се представи, но той не си направи труда.
– Нямаш ли си име? – попитя тя най-накрая.
– Не и такова, което скоро да съм ползвал – отвърна той.
– Но имаш такова – настоя Лийша.
Мъжът единствено сви рамене.
– Е как тогава да ти викаме? – попита тя.
– Не виждам, защо ще ми викате каквото и да било – отвърна мъжа. Забеляза, че тя бе приключила с работата си, отдръпна се от ръцете ù и се покри отново от глава до пети с сивата си роба. – Нищо не ми дължите. Бих помогнал на всеки във вашето положение. Утре ще се погрижа да стигнете невредими до Земеделски пън.
Лийша погледна към Роджър до огъня, после пак към Изрисувания.
– Ние тъкмо напуснахме Земеделски пън – каза тя. – Трябва да стигнем до Хралупата на дърваря. Можеш ли да ни заведеш дотам?
Сивата качулка се поклати наляво-надясно.
– Връщането до Земеделски пън ще ни коства поне още седмица! – извика Лийша.
Изрисувания сви рамене.
– Това не е мой проблем.
– Можем да ти платим – изтърси Лийша. Мъжът я погледна и тя виновно извърна глава. – Не точно сега, разбира се – поправи се тя. – Нападнаха ни разбойници по пътя. Взеха ни коня, кръга, парите и дори храната. – Гласът ù омекна. – Те взеха... всичко. – Тя вдигна поглед. – Но щом стигнем Хралупата на дърваря, ще мога да ти платя.
– Не ми трябват пари – каза Изрисувания.
– Моля те! – проплака Лийша. – Спешно е!
– Съжалявам – каза Изрисувания.
Роджър отиде при тях, намръщен.
– Нищо, Лийша – каза той. – Ако това кораво сърце няма да ни помогне, ние сами ще си намерим начин.
– Какъв ще е този начин? – сопна се Лийша. – Начинът да ни убият, докато ти се опитваш да ни пазиш от демони с тъпата си цигулка?
Роджър се обърна, наскърбен, но Лийша не му обърна внимание и отново заговори на мъжа.
– Моля те – продължи тя и го хвана за ръката, когато той се обърна настрана от нея. – Преди три дни вестоносец донесе до Анжие новината, че в Хралупата се е разнесла чревна инфекция. Вече е убила дузина човека, заедно с най-великата билкарка на света. Местните билкарки не могат да се погрижат за всички. Нуждаят се от помощта ми.
– Значи искаш не само да ме отклониш от пътя, но и да ме вкараш в село, поразено от чревна инфекция? – попита Изрисувания и в тона му се четеше всичко друго, освен желание да помогне.
Лийша заплака, падна на колене и се вкопчи в робата му.
– Баща ми е много болен – прошепна тя. – Ако скоро не стигна, може да умре.