Изрисувания се пресегна колебливо и сложи ръка на рамото ù. Лийша не беше сигурна, как точно бе стигнала до него, но знаеше, че го е направила.
– Моля те – повтори тя.
Изрисувания впери в нея поглед и дълго време не го свали.
– Добре – каза той накрая.
***
Хралупата на дърваря беше на шест дена път на кон от крепостта Анжие, по южните покрайнини на Анжиерската гора. Изрисувания им каза, че ще им трябват още четири нощи за да стигнат селото. Три, ако се насилеха да забързат крачка. Той яздеше до тях, като караше грамадния си жребец да забавя ход съобразно темпото им.
– Ще огледам пътя – каза той след малко. – Ще се върна след около час.
Лийша усети пронизителен страх, когато той ритна хълбоците на жребеца и препусна по пътя напред. Изрисувания я плашеше почти колкото разбойниците и ядроните, но поне в негово присъствие се чувстваше в безопасност от другите две заплахи.
Въобще не беше спала, а устната ù пулсираше от многото прехапвания, с които се бе опитвала да спре плача си. След като всички заспаха, тя бе изтъркала всеки сантиметър от себе си, но продължаваше да се чувства омърсена.
– Чувал съм истории за този човек – каза Роджър. – Няколко даже сам измислих. Вярвах, че е само мит, но не може да има двама мъже, изрисувани по този начин, които да убиват ядрони с голи ръце.
– Ти го наричаше Изрисувания – каза Лийша, като си припомни.
Роджър кимна.
– Така го наричат в приказките. Никой не знае истинското му име – каза той. – Чух за него преди около година, когато един от жонгльорите на херцога мина през западните селца. Мислех, че са само пиянски приказки, но изглежда човекът на херцога е говорел истината.
– Какво ти каза? – попита Лийша.
– Че Изрисувания скита в голата нощ и преследва демони – отвърна Роджър. – Избягва контакт с хората, появява се само когато има нужда от провизии и плаща със старинно злато. От време на време се чуват истории, как е спасил някого на пътя.
– Е, и ние можем да потвърдим това – каза Лийша. – Но щом може да убива демони, как така никой не се е опитал да научи тайните му?
Роджър сви рамене.
– Според историите, никой не смее. Дори херцозите треперят от него, особено след случката в Лактън.
– Какво се е случило? – попита Лийша.
– Според приказките, господари на докове от Лактън изпратили разузнавачи да откраднат бойните му защити – каза Роджър. – Дузина мъже, всичките въоръжени и бронирани. Тези, които не убил, останали сакати за цял живот.
– Създателю! – прошепна Лийша и сложи ръка на устата си. – С какво чудовище пътуваме?
– Някои казват, че самият той е отчасти демон – съгласи се Роджър, – издънка от ядрон, изнасилил жена на пътя.
Той изведнъж зяпна и като осъзна, какво е казал, лицето му поруменя, но необмислените му думи предизвикаха обратен ефект и разчупиха унеса на страха ù.
– Това е асбурдно – каза тя и поклати глава.
– Други говорят, че не е никакъв демон – настоятелно продължи Роджър, – а самия Избавител, дошъл да премахне Напастта. Духовни пастири са отправяли молитви към него и са искали благословията му.
– По-скоро ще повярвам, че е половин демон – каза Лийша, макар че не звучеше съвсем убедена.
Вървяха в неудобно мълчание. Само преди ден, Лийша не бе могла да получи и миг спокойствие от Роджър, тъй като той непрестанно се бе опитвал да я впечатли с разкази и музика, но сега беше свел мрачен поглед. Лийша знаеше, че страда, и част от нея искаше да го утеши, но по-голяма част от нея сама се нуждаеше от утеха. Нямаше какво да му даде.
Малко по-късно Изрисувания се върна с коня си.
– Вие двамата вървите прекалено бавно – каза той и слезе от коня. – Ако искаме да си спестим четвъртата нощ на пътя, ще трябва да изминем днес петдесет километра. Качвайте се на коня. Аз ще тичам с вас.
– Не бива да тичаш – каза Лийша. – Ще скъсаш шевовете, които ти направих на бедрото.
– Всичко е заздравяло – отвърна Изрисувания. – Нуждаеше се само от един сън.
– Глупости – каза Лийша, – раната ти беше два сантиметра дълбока.
Сякаш за да докаже тезата си, тя отиде при него, коленичи и повдигна робата от мускулестия му татуиран крак.
Когато махна превръзката, за да прегледа раната обаче, очите ù се ококориха от изумление. Нова розова плът вече беше израснала, за да свърже двете страни на разреза, а шевовете ù се подаваха от иначе здравата кожа.
– Това е невъзможно – каза тя.
– Беше само драскотина – отвърна Изрисувания, мина със злостно острие през шевовете и ги извади един по един. Лийша отвори уста, но Изрисувания стана и се върна при Здрачен танцьор. Пое юздите му и ù ги подаде.