– Благодаря ти – каза тя вцепенено и ги взе. За един миг всичко, което знаеше за заздравяването, се беше оказало под въпрос. Кой беше този човек? Какво беше той?
Здрачен танцьор препускаше в лек галоп по пътя, а Изрисувания тичаше край тях с дълги, неуморими крачки и без проблем поддържаше темпото на коня, докато километрите се топяха под защитените му крака. Когато спряха да си починат, това беше по желание на Лийша и Роджър, а не по негово. Лийша го поглеждаше крадешком, за да открие признаци на умора, но без резултат. Когато най-накрая си устроиха лагер, дишането му беше спокойно и равномерно, докато хранеше и поеше коня си, а Лийша и Роджър пъшкаха и разтриваха болките в крайниците си.
***
Около огъня витаеше неудобно мълчание. Отдавна се беше смрачило, но Изрисувания се разхождаше свободно из лагера, събра дърва за подпалки, свали бронята на Здрачен танцьор и го изчетка. Премина от кръга на коня в техния, без дори да се замисли за спотаените ядрони наоколо. Един се хвърли към него от скривалището си в храсталака, но Изрисувания не му обърна внимание, дори когато демонът се удари в защитите едва на сантиметри от гърба му.
Докато Лийша приготвяше вечерята, Роджър куцукаше криво около огъня, опитвайки се да раздвижи скования си от тежкото целодневно яздене крак.
– Мисля, че топките ми са смазани от цялото това подскачане – изпъшка той.
– Мога да погледна, ако искаш – каза Лийша.
Изрисувания се изсмя. Роджър я погледна унило.
– Ще се оправя – успя да каже той и продължи да крачи. Миг по-късно спря на място и се загледа надолу по пътя.
Всички вдигнаха поглед и видяха зловещата оранжева светлина, която струеше от устата и очите на огнения демон, дълго преди да се появи самият ядрон. Той пищеше и тичаше на четири крака.
– Как така огнените демони не успяват да изгорят цялата гора? – зачуди се Роджър, докато наблюдаваше малките пламъчета, които създанието оставяше след себе си.
– Ей сега ще видиш – каза Изрисувания.
Роджър сметна оживлението в гласа му за още по-обезпокоително от обичайния му монотонен говор.
Едва изрече думите, когато ревове известиха задаващата се глутница дървесни демони, цели трима, които тъпчеха пътя след огнения. От челюстта на единия висеше отпуснато друг огнен демон, от който изтичаше черна сукървица.
Огненият демон беше толкова съсредоточен в желанието си да надбяга своите преследвачи, че не забеляза другите дървесни демони, които се събираха в шубраците край пътя, докато един от тях не скочи и не прикова на земята злощастното същество, като го изкорми с ноктите на задните си крака. Ядронът нададе кошмарен писък и Лийша запуши ушите си.
– Дървеняците мразят огнени демони – обясни Изрисувания, когато всичко свърши, а очите му блестяха с удоволствие от убийството.
– Защо? – попита Роджър.
– Защото демонският огън може да ги рани – отвърна Лийша.
Изрисувания погледна към нея с изненада и кимна.
– Тогава защо огнените демони не ги подпалват? – попита Роджър.
Изрисувания се разсмя.
– Понякога го правят – каза той, – но колкото и да са запалими, няма огнен демон на света, който да е достоен противник в боя с дървесния. Дървеняците са втори по сила след каменните и са почти невидими сред дървета.
– Великият Замисъл на Създателя – каза Лийша. – Власт власт възпира.
– Глупости – възрази Изрисувания. – Ако огнените демони опожарят всичко, нали и те няма да имат какво да ловуват вече? Природата е намерила начин да разреши проблема.
– Не вярваш в Създателя? – попита Роджър.
– И така си имаме достатъчно грижи – отвърна Изрисувания и по намръщената му физиономия стана ясно, че няма желание да продължи темата.
– Някои те наричат Избавителя – осмели се да каже Роджър.
Изрисувания изсумтя.
– Никакъв Избавител няма да дойде да ни спаси, жонгльоре – каза той. – На този свят ако искаш да видиш мъртви демони, трябва сам да си ги убиеш.
Сякаш в отговор на думите му, въздушен демон отскочи от защитите на Здрачен танцьор и озари околността с ярка светлина. Жребецът започна да рови в пръстта с копита, като че ли искаше да изскочи от кръга и да се впусне в бой, но остана на място в очакване на команда от господаря си.
– Как така конят е толкова безстрашен? – попита Лийша. – Дори вестоносците връзват конете си през нощта, за да не се втурнат нанякъде, но твоят сякаш иска да се бие.
– Дресирам Здрачен танцьор още откакто се е родил – каза Изрисувания. – Винаги е бил защитен и така и не е успял да се научи да се страхува от ядроните. Баща му беше най-едрият, най-агресивният звяр, който успях да намеря, а и майка му беше същата.