Два каменни демона навлязоха в тълпата, разбутаха останалите и заудряха тежко по защитите, а след тях и други се присъединиха към натиска. Изрисувания тихо се изправи зад Роджър и вдигна лъка си.
Тетивата избръмча и една от тежките, едровърхи стрели експлодира в гърдите на най-близкия каменен демон като светкавица, осветявайки за миг всичко наоколо. Отново и отново, Изрисувания стреляше по глутницата с ръцете, изгубили очертанията си в бързината. Защитените стрели поваляха ядроните с взрив, а малкото, които се изправяха след това, биваха разкъсвани на парчета от събратята им.
Роджър и Лийша стояха вцепенени от клането. Лъкът на жонгльора се изплъзна от струните на цигулката и увисна, забравен, в осакатената му ръка, докато гледаше какво прави Изрисувания.
Демоните все още пищяха, но този път от болка и страх, а желанието им да нападат беше изчезнало с музиката. Изрисувания обаче не спираше да стреля, отново и отново, докато не свърши всички стрели. Взе копие, метна го и прободе в гърба побягнал дървесен демон.
Сега имаше хаос, малкото останали ядрони отчаяно се опитваха да избягат. Изрисувания съблече робата си, готов да скочи от кръга, за да убива демони с голите си ръце.
– Моля те, недей! – извика Лийша и се хвърли към него. – Те бягат!
– Искаш да ги пощадиш? – изрева Изрисувания и я изгледа свирепо, лицето му изкривено от гняв. Тя падна назад, уплашена, но не спря да го гледа в очите.
– Моля те – проплака тя. – Не тръгвай нататък.
Лийша се изплаши, че ще я удари, но той само я гледаше вторачено, докато гърдите му се издигаха с всяко вдишване. Накрая, сякаш след цяла вечност, той се успокои, взе робата и отново покри защитите си.
– Беше ли нужно това? – попита тя и прекъсна тишината.
– Кръгът не е направен, за да издържи на такова количество ядрони наведнъж – каза Изрисувания, а гласът му отново беше студен и безизразен. – Нямах представа дали ще издържи.
– Можеше просто да ме помолиш да спра да свиря – каза Роджър.
– Да – съгласи се Изрисувания. – Можех.
– Тогава защо не го направи? – настоя Лийша.
Изрисувания не отговори. Прекрачи кръга и започна да събира стрелите си от демонските трупове.
Лийша спеше дълбоко по-късно същата нощ, когато Изрисувания се обърна към Роджър. Жонгльорът, зареял поглед извън кръга към загиналите демони, подскочи уплашен, когато мъжът клекна до него.
– Имаш власт над ядроните – каза той.
Роджър сви рамене.
– Ти също – каза той. – Повече отколкото аз бих имал някога.
– Можеш ли да ме научиш? – попита Изрисувания.
Роджър се обърна и срещна пронизителния му поглед.
– Защо? – попита той. – Убиваш демоните на килограм. Моят номер какво е в сравнение с това?
– Мислех, че познавам противниците си – каза Изрисувания. – Но ти ми показа, че греша.
– Смяташ, че не могат да са само лоши, щом музиката им харесва? – попита Роджър.
Изрисувания поклати глава.
– Чак покровители на изкуството не са, жонгльоре – каза той. – Спреш ли да свириш, ще те убият без да се замислят.
Роджър кимна, съгласен с позицията му.
– Тогава защо да се мъчиш? – попита. – Ще хвърлиш прекалено много труд, за да се научиш да свириш, а накрая само ще омайваш зверовете, които би могъл просто да убиеш.
Лицето на Изрисувания стана грубо.
– Ще ме научиш ли или няма? – попита той.
– Ще те науча... – каза Роджър, докато обмисляше идеята, – но ще искам нещо в замяна.
– Имам много пари – увери го Изрисувания.
Роджър махна с ръка пренебрежително.
– Винаги мога да изкарам пари, когато ми потрябват – каза той. – Това, което искам, е по-ценно.
Изрисувания не каза нищо.
– Искам да пътувам с теб – заяви Роджър.
Изрисувания поклати глава.
– Никакъв шанс – каза той.
– Човек не се учи да свири на цигулка за една нощ – възрази Роджър. – Ще ти трябват седмици, за да станеш поне среден, а дори това няма да ти е достатъчно, за да омаяш и най-непридирчивия демон.
– А ти какво печелиш от цялата работа? – попита Изрисувания.
– Материал за истории, които ще пълнят амфитеатъра на херцога нощ след нощ – каза Роджър.
– Ами тя? – попита Изрисувания и кимна назад към Лийша.
Роджър погледна към билкарката, докато гръдта ù нежно се издигаше и спадаше в съня ù, и значението на този поглед не обягна на Изрисувания.
– Тя ме помоли да я придружа до дома ù, нищо повече – каза Роджър накрая.
– Ами ако те помоли да останеш?