– Няма да го направи – каза Роджър тихо.
– Пътуванията ми не са ти някаква история за Марко Скитника, момче – каза Изрисувания. – Нямам време да ме забавя някой, който се крие от нощта.
– Сега разполагам с цигулката си – каза Роджър с повече смелост, отколкото изпитваше. – Не ме е страх.
– Трябва ти повече от смелост – каза Изрисувания. – В нощта или убиваш, или те убиват, и нямам предвид само демоните.
Роджър се изпъна и преглътна буцата в гърлото си.
– Всеки, който се опита да ме защити, накрая умира – каза той. – Време е да се науча сам да се защитавам.
Изрисувания се облегна назад и се замисли за жонгльора.
– Последвай ме – каза той накрая и се изправи.
– Извън кръга? – попита Роджър.
– Ако това не можеш да направиш, няма да си ми от полза – отвърна Изрисувания. Когато Роджър се огледа колебливо наоколо, той допълни: – Всеки ядрон на километри оттук е чул какво се е случило с събратята му. Съмнявам се, че ще ги видим повече тази вечер.
– Ами Лийша? – попита Роджър и се изправи бавно.
– Здрачен танцьор ще я предпази, ако се налага – каза човекът. – Хайде.
Той прекрачи кръга и изчезна в нощта.
Роджър изруга, но взе цигулката си и последва мъжа надолу по пътя.
***
Роджър здраво стискаше калъфа на цигулката си, докато се движеха между дърветата. Беше понечил да я извади още в началото, но Изрисувания му беше махнал да я върне обратно.
– Ще привлечеш внимание, каквото не искаме – прошепна той.
– Нали каза, че е малка вероятността да видим ядрони тази нощ – изсъска в отговор Роджър, но Изрисувания просто продължи да върви в тъмнината, сякаш посред бял ден.
– Къде отиваме? – попита Роджър за около стотен път.
Качиха се на малко възвишение, Изрисувания залегна и посочи надолу.
– Виж там – каза той на Роджър.
Долу Роджър видя трима доста познати мъже и един кон, които спяха в тесните граници на един още по-познат преносим кръг.
– Разбойниците – промълви Роджър.
Заля го вълна от емоции – страх, гняв, безпомощност – и в ума си преживя отново мъчението, на което ги бяха подложили с Лийша. Немият се размърда в съня си и Роджър изпита пристъп на паника.
– Следя ги, откакто ви намерих – каза Изрисувания. – Забелязах огъня им, докато ловувах тази нощ.
– Защо ме доведе тук? – попита Роджър.
– Реших, че може да искаш да си вземеш кръга обратно – отвърна Изрисувания.
Роджър върна погледа си към него.
– Ако откраднем кръга докато спят, ядроните ще ги убият още преди те да се усетят какво става.
– Демоните са малко – каза Изрисувания. – Тези долу имат по-големи шансове, отколкото вие имахте.
– И така да е, какво те кара да мислиш, че бих искал да рискувам? – попита Роджър.
– Виждам – каза мъжът – и чувам. Знам какво причиниха на теб... и Лийша.
Роджър замълча за дълго.
– Те са трима – каза той накрая.
– Това е животът навън – отвърна Изрисувания. – Ако искаш безопасност, върни се в града.
Той изхрачи последната дума, сякаш беше ругатня.
Но Роджър знаеше, че и в града няма безопасност. Бе видял как Джейкъб, без да е сторил нищо лошо на никого, се свлича на земята и как Джейсън се смее. Можеше да потърси справедливост след нападението, но вместо това предпочете да избяга. Вечно бягаше и оставяше другите да умират на негово място. Ръката му потърси талисмана, който вече не беше там, докато очите му не изпускаха огъня.
– Сгрешил ли съм? – попита Изрисувания. – Да се върнем ли в лагера?
Роджър преглътна.
– Веднага, щом взема това, което ми принадлежи – реши той.
Двадесет и осма глава
Тайни
332 СЗ
Лийша се събуди от звука на нежно цвилене. Отвори очи и видя как Роджър четкаше червеникавокафявата кобила, която беше купила от Анжие и за миг се осмели да повярва, че последните два дена са били само сън.
Но тогава се показа Здрачен танцьор, грамадният жребец, който се извисяваше над кобилата, и всичко случило се нахлу в съзнанието ù.
– Роджър – попита тихо тя, – откъде се взе конят ми?
Роджър отвори уста за да отговори, но точно тогава Изрисувания дойде в лагера с два малки заека и шепа ябълки.
– Видях вашите приятелчета миналата вечер – обясни той – и реших, че ще пътуваме по-бързо, ако всичките сме на коне.
Лийша замълча за дълго, докато смилаше новината. През нея преминаха десетки емоции, много от тях срамни и противни. Роджър и Изрисувания ù дадоха време и тя им беше благодарна за това.