– Убихте ли ги? – попита тя накрая. Една хладнокръвна част от нея искаше да кажат “да”, макар това да противоречеше на всичко, в което вярваше; на всичко, на което Бруна я беше учила.
Изрисувания я погледна в очите.
– Не – каза той и по вените ù се разнесе огромно облекчение. – Подгоних ги, колкото да открадна коня, но това беше всичко.
Лийша кимна.
– Ще изпратим известие за тях до съдията на херцога със следващия вестоносец, който мине през Хралупата.
Платното с билките ù беше грубо навито и закачено за седлото. Тя го измъкна, разгледа го и установи с облекчение, че повечето ù шишенца и кесийки са невредими. Бяха изпушили всичкия ù тъпчиплевел, но пък той беше лесен за набавяне.
След закуска, Роджър яхна кобилата, а Лийша седна зад Изрисувания на Здрачен танцьор. Движеха се бързо, защото се събираха облаци и отиваше към дъжд.
Лийша имаше чувството, че би трябвало да я е страх. Разбойниците бяха живи и имаха преднина. Спомни си похотливата физиономия на чернобрадия и хрипливия смях на другаря му. А най-лошото беше, че си спомняше ужасната тежест и малоумния, агресивен нагон на немия.
Трябваше да я е страх, но не усещаше нищо подобно. Дори повече от Бруна, Изрисувания я караше да се чувства в безопасност. Той не се изморяваше. Не се страхуваше. И тя знаеше, че няма беда, която да я сполети, ако е под закрилата му.
Закрила. Беше странно чувство, да се нуждае от закрила, сякаш идваше от някакъв друг живот. Толкова дълго беше закриляла сама себе си, че друго вече не помнеше. Уменията и разсъдъкът ù бяха достатъчни, за да я предпазват в цивилизована обстановка, но тези качества не значеха много сред природата.
Изрисувания се помести и тя осъзна, че е обгърнала кръста му с ръце и се е притиснала към него, с глава, полегнала на рамото му. Отдръпна се, така пламнала от смущение, че едва не пропусна да забележи ръката, която лежеше в шубрака край пътя.
Щом я забеляза, изкрещя.
Изрисувания спря, а Лийша на практика падна от коня и се втурна към мястото.Отмести бурените и сподавила дъх осъзна, че ръката не беше прикрепена към нищо. Просто отхапана.
– Лийша, какво има? – извика Роджър, когато с Изрисувания дотичаха при нея.
– Лагерът им някъде наоколо ли беше? – попита Лийша, като вдигна израстъка. Изрисувания кимна. – Заведи ме – нареди Лийша.
– Лийша, каква е ползата от... – започна Роджър, но тя го игнорира, втренчила поглед в Изрисувания.
– Заведи. Ме. Там – каза тя.
Изрисувания кимна, заби кол и завърза поводите на кобилата за него.
– Пази – каза той на Здрачен танцьор и жребецът изцвили.
Скоро след това намериха лагера, плувнал в кръв и полуизядени тела. Лийша вдигна престилката си, за да покрие уста срещу смрадта. Роджър повърна и избяга от сечището.
Но Лийша не виждаше кръв за пръв път.
– Само двама – каза тя, докато преглеждаше остатъците с прекалено смесени чувства, за да започне да ги подрежда.
Изрисувания кимна.
– Липсва немият – каза той. – Гигантът.
– Да – каза Лийша. – Кръгът също.
– Кръгът също – съгласи се Изрисувания след миг.
***
Натежалите облаци продължиха да се събират, докато тримата се връщаха при конете си.
– Има вестоноска пещера на шестнайсет километра нагоре по пътя – каза Изрисувания. – Ако побързаме и пропуснем обяда, ще стигнем преди дъжда. Ще се наложи да останем в убежището, докато бурята отмине.
– Мъжът, който убива ядрони с голи ръце, се страхува от малко дъждец? – попита Лийша.
– Ако облакът е достатъчно плътен, могат да се надигнат по-рано – отвърна Изрисувания.
– И откога се страхуваш от ядрони? – попита Лийша.
– Глупаво и опасно е да се биеш в дъжда – каза Изрисувания. – Дъждът прави кал, а калта скрива защити и проваля стойката ти.
Едва се бяха настанили в пещерата, когато бурята се разрази. Дъжд на парцали превърна пътя в кал, а небето потъмня, разкъсвано от време на време от ярки светкавици. Вятърът свистеше срещу тях, подсилен от грохота на гръмотевици.
По голямата част от входа на пещерата вече беше защитена, символи на мощта бяха изрязани дълбоко в скалата, а Изрисувания бързо подсигури останалата част с набор от защити, скътани вътре.
Както предвиди Изрисувания, няколко демона се надигнаха по-рано във фалшивата нощ. Той гледаше безжалостно, докато излазваха от най-тъмните кътчета на гората, доволни, че са напуснали рано Ядрото. Кратките проблясващи светлини очертваха гъвкавите им силуети, докато се веселяха в калта.
Опитаха се да си проправят път към пещерата, но защитите бяха непоклатими. Тези, които дръзваха да се приближат повече, съжаляваха, посрещнати с пробождане от жилещото копие на Изрисувания.