Точно тогава ядрон се хвърли към защитната мрежа и изпълни пещерата с ярка сребриста светлина. Изрисувания се извъртя и изкрещя към демона, с глас, какъвто Лийша не бе чувала досега, но който все пак разпозна. Така звучаха чувствата ù, когато се бе оказала притисната на земята през онази страховита вечер на пътя.
Изрисувания грабна едно от копията си и го хвърли навън в дъжда. Магията експлодира, когато удари демона и го запрати в калта.
– Проклети да сте! – изрева Изрисувания, разкъса робата си и скочи в проливния дъжд. – Заклех се да не ви давам нищо! Абсолютно нищо!
Той скочи в гръб на един дървесен демон и го повали. Голямата защита на гърдите му лумна и ядронът пламна, въпреки пороя. Зарита го, докато съществото размахваше крайници наоколо.
– Бийте се с мен! – Изрисувания предизвика останалите и застана твърдо в калта. Ядроните се хвърлиха да му услужат със зъби и нокти, но самият човек се бореше като демон и те полетяха на всички страни като есенни листа на вятъра.
От задната част на пещерата Здрачен танцьор цвилеше и се дърпаше в букаите си, обучен да се бие за господаря си. Роджър отиде да успокои животното и погледна Лийша объркан.
– Той не може да пребори всичките – каза Лийша. – Не и в калта.
Много от защитите му вече бяха изцапани с мръсотия.
– Той иска да умре – каза тя.
– Какво ще правим? – попита Роджър.
– Цигулката ти! – извика Лийша. – Изгони ги!
Роджър поклати глава.
– Вятърът и гръмотевиците ще ме заглушат – каза той.
– Не можем да му позволим просто да се самоубие! – извика Лийша.
– Права си – съгласи се Роджър.
Отиде при оръжията на Изрисувания, взе леко копие и изписан със символи щит. Когато осъзна какво е намислил, Лийша понечи да го спре, но той излезе от пещерата преди да успее да го задържи и се втурна на помощ на Изрисувания.
Огнен демон заплю Роджър с огън, но пламъкът изсъска в дъжда и не стигна до целта си. Ядронът се хвърли към него, но той вдигна щита и съществото беше отблъснато. Съсредоточен в това, което се случва пред него, той не забеляза втория огнен демон зад гърба си, докато не стана прекалено късно. Ядронът скочи, но Изрисувания сграбчи еднометровия демон още във въздуха и го запрати настрани, като остави пращяща следа по кожата на съществото.
– Прибирай се вътре! – нареди човекът.
– Не без теб! – отвърна рязко Роджър.
Червената му коса беше прогизнала и залепнала по лицето му, и той присвиваше очи срещу вятъра и проливния дъжд, но към Изрисувания се обърна без колебание, без да отстъпи и на сантиметър.
Два дървесни демона се хвърлиха срещу тях, но Изрисувания се снижи до калната пръст и замете краката на Роджър изпод него. Порещите нокти не успяха да го уцелят, след като жонгльорът падна, а юмруците на Изрисувания отпъдиха съществата. Насъбираха се обаче още и още ядрони, привлечени от проблясващата светлина и шума на битката. Прекалено много за да бъдат преборени.
Изрисувания погледна към Роджър, който лежеше в калта, и безумието напусна очите му. Подаде ръка и жонгльорът я улови. Двамата хукнаха назад към пещерата.
***
– Какво си мислеше? – захока го Лийша, докато завръзваше последната превръзка. –Какво си мислехте и двамата?
Роджър и Изрисувания, омотани в одеяла до огъня, стояха безмълвни, докато тя ги мъмреше. Постепенно упреците ù понамаляха, докато приготвяше гореща супа с билки и зеленчуци. Подаде им я без да продума.
– Благодаря ти – каза Роджър тихо, първите думи, които изричаше, откакто се бе върнал в пещерата.
– Все още съм ти ядосана – каза Лийша, без да среща погледа му. – Ти ме излъга.
– Не съм – възропта Роджър.
– Не ми каза цялата истина – отвърна Лийша. – То е същото.
Роджър остана да я гледа.
– Защо напусна Хралупата на дърваря? – попита той.
– Какво? – попита Лийша. – Не сменяй темата.
– Щом тези хора означават толкова много за теб, че си готова да рискуваш всичко, да изтърпиш всичко, само и само да стигнеш до дома си – попита Роджър, – защо напусна?
– Учението ми... – започна Лийша.
Роджър поклати глава.
– Бягането от проблемите не ми е чуждо, Лийша – увери я той. – Не е само това, което казваш.
– Не разбирам, какво ти влиза в работата – каза Лийша.
– Тогава защо изчаквам буря в пещера, заобиколена от ядрони в тоя затънтен пущинек? – попита Роджър.