Лийша се взря в него за няколко дълги секунди, а после въздъхна със стихващо желание да се сражава.
– Вероятно ще чуеш за това съвсем скоро – каза Лийша. – Селяните от Хралупата никога не са били много добри в пазенето на тайни.
Тя им разказа всичко. Не го беше предвидила, но студената, влажна пещера се превърна в някаква изповедалня на пастир, а щом започна, думите ù сами потекоха. Майка ù, Гаред, слуховете, бягството ù при Бруна, животът ù като изгнаник. Изрисувания се наведе напред и отвори уста, когато тя спомена за течния демоногън на Бруна, но я затвори и се облегна обратно назад, избирайки да не я прекъсва.
– Това е то – каза Лийша. – Надявах се да остана в Анжие, но волята на Създателя очевидно е била друга.
– Заслужаваш по-добро – каза Изрисувания.
Лийша кимна и се вгледа в него.
– Защо излезе навън? – попита тихо тя и посочи с брадичка входа на пещерата.
Изрисувания се прегърби и загледа коленете си.
– Наруших обещание – отвърна той.
– Това ли е всичко?
Той я погледна и за пръв път тя не видя татуировките, които очертаваха лицето му, а само погледа му, който я пронизваше.
– Заклех се никога да не им давам нищо – каза той. – Дори от това да зависи живота ми. Но вместо това им дадох всичко, което ме правеше човек.
– Нищо не си им дал – намеси се Роджър. – Аз съм този, който взе кръга.
Ръцете на Лийша стиснаха паницата, но тя не каза нищо.
Изрисувания поклати глава.
– Аз подготвих почвата – каза той. – Знаех как се чувстваш. Когато ги предадох на теб, все едно ги дадох направо на ядроните.
– Щяха да продължат да плячкосват по пътя – каза Роджър. – Светът е по-добър без тях.
Изрисувания кимна.
– Но това не е извинение, че ги дадохме на демоните – каза той. – Със същия успех можех да взема кръга и дори да ги убия лице в лице, на дневна светлина.
– Значи тази вечер излезе навън от чувство за вина – каза Лийша. – А всички останали пъти преди това? Защо тази война с ядроните?
– Ако не си забелязала – отвърна Изрисувания, – ядроните са във война с нас от векове. Толкова нередно ли ще е да им се опълчим?
– Ти се мислиш за Избавителя, така ли? – попита Лийша.
Изрисувания се намръщи.
– Очакването на Избавителя спъва човечеството от триста години – каза той. – Избавителя е мит. Няма да дойде и е крайно време хората да осъзнаят това, и да започнат сами да си помагат.
– Митовете имат сила – каза Роджър. – Не ги отхвърляй така бързо.
– Ти пък откога си вярващ? – попита Лийша.
– Аз вярвам в надеждата – каза Роджър. – Цял живот съм жонгльор и ако съм научил нещо през тези двайсет и три години, то е, че историите, които карат хората да плачат, които ги досягат, са тези, които им дават надежда.
– Двайсет – каза Лийша изведнъж.
– Какво?
– Каза ми, че си на двайсет.
– Така ли?
– Нямаш и толкова, нали? – попита тя.
– Напротив! – настоя Роджър.
– Не съм толкова тъпа, Роджър – каза Лийша. – Познавам те от по-малко от три месеца, а през това време ти порасна с два сантиметра. Това не се случва на никой двайсетгодишен. На колко си? На шестнайсет?
– Седемнайсет – озъби се Роджър. Метна паницата си и разля остатъка от супата. – Доволна ли си сега? Беше права като каза на Джизел, че си достатъчно голяма да ми бъдеш майка.
Лийша се втренчи в него. Отвори уста за да каже нещо остро, но отново я затвори.
– Извинявай – каза тя вместо това.
– А ти, Изрисувани? – попита Роджър като се обърна към него. – Ти ще добавиш ли „прекалено малък” към списъка си с причини да не пътувам с теб?
– Аз станах вестоносец на седемнайсет – отвърна той, – а още по-рано започнах да пътувам.
– И на колко е Изрисувания? – попита Роджър.
– Изрисувания се роди в Красианската пустиня преди четири лета – каза той.
– А мъжът зад защитите? – попита Лийша. – На колко беше, когато умря?
– Няма значение колко лета е живял – каза Изрисувания. – Той беше едно глупаво, наивно дете и мечтите му бяха толкова големи, че нищо добро не можеха да му донесат.
– Затова ли трябваше да умре? – попита Лийша.
– Беше убит. И да.
– Как се казваше? – прошепна Лийша.
Изрисувания замълча за дълго.
– Арлен – каза той накрая. – Името му беше Арлен.
Двадесет и девета глава
В светлината на идващото утро
332 СЗ
Когато Изрисувания се събуди, бурята беше затихнала временно, но сиви облаци тежаха в небето с обещание за още дъжд. Той погледна в пещерата, защитените му очи с лекота прозираха в мрака, и различи двата коня и спящия жонгльор. Лийша, обаче, липсваше.