– Не телата ни ни правят човеци – прошепна тя. – Можеш да си върнеш човечността, стига да го поискаш.
Тя се наведе по-близо и нежно го целуна.
Той настръхна за момент, но смущението му се разсея и изведнъж той отвърна на целувките ù. Тя затвори очи и отвори устата си за него, докато ръцете ù галеха гладко обръснатата му глава. Не усещаше защитите, само топлината и белезите му.
„И двамата имаме белези,” помисли си тя. „Неговите просто са видими за света”.
Тя се наклони назад и го придърпа към себе си.
– Ще се накаляме – предупреди я той.
– Вече сме кални – каза тя и се отпусна по гръб под него.
***
Кръвта бумтеше в ушите на Лийша, докато Изрисувания я целуваше. Прокара ръце по твърдите му мускули, разтвори крака и отърка бедрата си в неговите.
Нека това бъде първият ми път, помисли си тя. Онези мъже са вече мъртви и той може да заличи следите, които оставиха по мен. Правя това, защото сама го искам.
Но тя се страхуваше. Джизел беше права, помисли си тя. Не биваше да чакам толкова дълго. Не знам какво да правя. Всички си мислят, че зная какво да правя, а аз не знам, но той ще го очаква от мен, защото съм билкарка...
О, Създателю, ами ако не успея да го задоволя? притесни се тя. Ами ако каже на някого?
Тя изгони мисълта от главата си. Той няма да каже на никого. Точно за това трябва да бъде той. Писано е било да е той. Точно като мен е. Самотник, далеч от всички. Извървял е същия път.
Подхвана неумело робата му, развърза препаската под нея и го освободи. Той простена, когато тя го пое в ръка и дръпна.
Той знае, че бях девствена, напомни си тя и вдигна полите си. Той е твърд, а аз съм влажна и какво друго има да се знае?
– А ако забременееш от мен? – прошепна той.
– Надявам се, че ще стане – прошепна тя в отговор, взе го и го придърпа в себе си.
Какво друго има да се знае? помисли си тя отново и гърбът ù се изви от удоволствие.
***
Шок разтърси Изрисувания, когато Лийша го целуна. Само секунди по-рано той се беше любувал на бедрата ù, но дори не бе сънувал, че тя ще сподели влечението му. Че която и да било жена би го пожелала. За миг той замръзна намясто, парализиран, но както винаги, когато усещаше нужда, тялото му пое командването, притисна я в задушаваща прегръдка и отвърна жадно на целувката ù.
Колко време мина, откакто бе целунат за последен път? Колко време от онази нощ, когато изпрати Мери и тя му каза, че никога няма да стане съпруга на вестоносец?
Лийша подхвана робата му и той разбра, че тя иска да стигне по-далече, отколкото той някога бе стигал досега. Обзе го страх, а това чувство му бе непознато. Нямаше представа какво да прави, как да задоволи жена. Очакваше ли тя от него да притежава опита, който на нея ù липсваше? Надяваше ли се, че умението му в боя се пренася и в тази част?
Но навярно точно това се случваше, защото дори докато тези мисли препускаха из главата му, тялото му продължаваше по собствена инициатива напред, следвайки инстинкти, вкоренени във всяко живо същество още от зората на времето. Същите инстинкти, които го караха да се бие.
Но това не беше някаква битка. Беше нещо друго.
Тя ли е единствената за мен? мисълта проехтя в съзнанието му.
Защо нея, а не Рена? Ако той не беше той, а някой друг, щеше да е женен от почти петнадесет години и да отглежда тълпа от деца. Не за пръв път през ума му премина образът на Рена, такава, каквато би изглеждала сега, разцъфнала в своята женственост, негова и само негова.
Защо нея, а не Мери? Мери, за която щеше да се ожени, ако се бе съгласила да стане съпруга на вестоносец. Щеше да се обвърже с Мливари заради любовта си, точно както Рейджън. Щеше да му е по-добре, ако се беше оженил за Мери. Сега осъзнаваше това, Рейджън беше прав. Той си имаше Елиса...
Образът на Елиса премина през съзнанието му, когато смъкна надолу роклята на Лийша и разкри меките ù гърди. Онзи път, когато бе видял Елиса да измъква гърдата си, за да накърми Маря, и само за миг му се бе приискало да посуче вместо детето. След това се бе почувствал засрамен, но тази картина се запечата ярко в съзнанието му.
Лийша ли беше единствената жена за него? Съществуваше ли въобще такова нещо? Само миг по-рано той щеше да се присмее на идеята, но сега погледна Лийша, която изглеждаше така красива и тръпнеща от желание, която така добре разбираше кой е той наистина. Тя шеше да го разбере, ако не беше достатъчно умел, ако не знаеше точно как да я докосне или погали. Късче кална земя на светлината на приближаващото утро не можеше да се сравнява с брачна постеля, но в този момент изглеждаше по-добро от пухения матрак в имението на Рейджън.