Друг път означаваше щипка пипер в очите или изгаряне на дървесен демон в двора им.
Изрисувания пристъпи напред. Хората зашептяха, когато го зърнаха, привидение в роба и с качулка, което бе останало незабелязано само допреди секунда-две.
– Не само дървесни демони ще ти се изпречат – каза той. – Огнените демони ще останат очаровани от огъня ти, а въздушните ще се реят над него. Разрушаването на града ти може дори да е привлякло каменни демони от подножието на хълмовете. Ще чакат залеза на слънцето.
– Всички ще умрем! – извика Анди и Лийша усети как сред тълпата се надигна паника.
– Теб какво те интересува? – поиска да узнае тя от Изрисувания. – Ти спази обещанието си и ни доведе дотук! Качвай се на ужасния си ядронски кон и си върви! Остави ни на съдбата ни!
Но Изрисувания поклати глава.
– Заклех се да не давам нищо на ядроните и повече няма да наруша обещанието си. Ядрото да ме вземе, ако да им оставя Хралупата на дърваря.
Обърна се към тълпата и дръпна назад качулката си. Нададоха се възклицания от ужас и страх, но за миг надигащата се паника стихна. Изрисувания се възползва от този момент.
– Когато ядроните дойдат до Свещения дом тази нощ, аз ще се изправя пред тях и ще се бия! – заяви той.
Чу се всеобщо ахване и в очите на мнозина проблесна искрата на разпознаването. Историите за татуирания мъж, който убива демони, бяха стигнали и до тук.
– Някой от вас ще ме последва ли? – попита той.
Мъжете се спогледаха със съмнение. Жените ги хванаха за ръцете и ги замолиха с очи да не казват нищо безразсъдно.
– Какво можем да направим, освен да бъдем разкъсани на парчета? – извика Анди. – Няма такова нещо, дето да убие демон!
– Грешиш – каза Изрисувания, с тежки крачки отиде до Здрачен танцьор и вдигна нещо, загърнато в платно. – Дори каменен демон може да бъде убит – каза той, отви дълъг, крив предмет и го хвърли в калта пред селяните.
Беше дълъг метър от широката си счупена основа, до острия си връх, гладък и оцветен в грозно жълто-кафяво, като прогнил зъб. Докато селяните стояха зяпнали, блед слънчев лъч проби през облачното небе и го освети. Дори в калта, предметът започна да пуши и свежите капчици ситен дъжд, които падаха върху него, запращяха.
След секунда рогът на каменния демон лумна в пламъци.
– Всеки демон може да бъде убит! – извика Изрисувания, извади защитено копие от Здрачен танцьор и го заби в горящия рог. Блесна светлина и рогът избухна в огнени пръски като празничен фойерверк.
– Мили Създателю – каза Джона и нарисува защита във въздуха. Много от селяните последваха примера му.
Изрисувания скръсти ръце.
– Мога да правя оръжия, които хапят ядроните – каза той, – но те са безполезни, ако няма ръце, които да ги владеят, затова ви питам отново, кой ще се бие до мен?
Последва дълго мълчание. Тогава прозвуча едно „Аз”. Изрисувания се обърна и с изненада видя как Роджър дойде и застана до него.
– И аз – каза Йон Грей и пристъпи напред. Подпираше се тежко на басуна си, но в очите му имаше решителност. – Повече от седемдесет години гледам как идват и ни взимат, един по един. Ако тази нощ ще ми е последната, тогава искам да се изплюя в едно ядронско око преди края.
Останалите хралупари стояха слисани, но тогава Гаред направи крачка напред.
– Гаред, глупако, какво правиш? – поиска да узнае Илона и сграбчи ръката му, но гигантският дървар отхвърли нейната. Посегна колебливо и изтръгна защитеното копие от калта. Сведе поглед и се загледа съсредоточено в защитите по дължината му.
– Тате беше разкъсан от ядрони миналата нощ – каза той с нисък, яден тон. Сграбчи оръжието и, оголил зъби, погледна нагоре към Изрисувания. – Ще им го върна тъпкано.
Думите му пробудиха и други. Един по един и на групички, някои със страх, други с гняв, а още повече с отчаяние, хората от Хралупата на дърваря се изправиха, за да посрещнат идващата нощ.
– Глупаци – изсъска Илона и гневно се изнесе.
***
– Нямаше нужда да правиш това – каза Лийша с ръце, обгърнали кръста на Изрисувания, докато Здрачен танцьор препускаше нагоре по пътя към колибата на Бруна.
– За какво ти е безумна мания, ако не помага на хората? – отвърна той.
– Бях ядосана тази сутрин – каза Лийша. – Не исках да кажа това.
– Напротив, искаше – увери я Изрисувания. – И не си сгрешила. Бях толкова обзет от това, срещу което се бия, че забравих всъщност за какво се бия. През целия си живот съм мечтал само и единствено да убивам демони, но каква полза има, ако убивам демони сред дивата природа, а забравям за онези, които всяка нощ преследват хора?