Спряха при колибата, Изрисувания скочи и ù подаде ръка. Лийша се усмихна и му позволи да ù помогне да слезе.
– Къщата все още е невредима – каза тя. – Всичко нужно би трябвало да е вътре.
Влязоха в колибата, като Лийша възнамеряваше веднага да се отправи към запасите на Бруна, но връзката ù с мястото изведнъж я съкруши. Осъзна, че никога повече няма да види Бруна, няма да чуе ругатните ù, няма да я смъмри, че плюе на пода, няма да черпи от мъдростта ù, нито да се смее на грубите ù шеги. Този период от живота ù беше приключил.
Но нямаше време за сълзи, така че Лийша подтисна чувствата си, отиде до аптечката и започна да събира буркани и шишенца и да ги тика в престилката си, а други подаваше на Изрисувания, който бързо ги опаковаше и ги товареше на Здрачен танцьор.
– Не разбирам, защо ти бях нужен за това – каза той. – Би трябвало да чертая защити по оръжия. Остават ни само няколко часа.
Тя му подаде последните билки и когато той им намери място при останалите, го отведе до средата на стаята, издърпа килима и разкри капак на пода. Изрисувания го отвори вместо нея и пред тях се откриха дървени стълби, водещи надолу в мрака.
– Да донеса ли свещ? – попита той.
– Категорично не! – изрева Лийша.
Изрисувания сви рамене.
– Аз виждам достатъчно добре.
– Извинявай, не исках да ти се сопвам – каза тя.
Пресегна се към един от многото джобове на престилката си и извади две малки шишенца. Изля съдържанието на едното в другото и го разклати, при което се получи мека светлина. Вдигна шишенцето и поведе Изрисувания надолу по плесенясалите стъпала към прашно мазе. Стените бяха от отъпкана пръст, а по носещите греди имаше изрисувани защити. Малкото пространство беше препълнено от щайги със запаси, полици с бутилки и буркани, и огромни бъчви.
Лийша отиде до една от лавиците и взе кутия с огнени клечки.
– Огънят наранява дървесните демони – замисли се тя. – А какво би направил силният разтворител?
– Не знам – каза Изрисувания.
Лийша му подаде кутията, приведе се на колене и затършува сред стъклениците на един долен рафт.
– Скоро ще разберем – каза тя и му подаде голяма стъклена бутилка, пълна с прозрачна течност. Тапата ù също беше стъклена, здраво закрепена с усукана мрежа от тънка тел.
– Маста и олиото ще ги направят неустойчиви – промърмори Лийша, без да спира да тършува. – И ще горят с горещ и силен пламък, дори в дъжда...
Тя му подаде две запечатани с восък глинени стомни.
Последваха още предмети. Гърмящи пръчки, които обикновено се използваха за взривяването на упорити дънери, и кутията с празничните фишеци на Бруна: фойерверки, огнесвирки и хвърлибумчета.
Накрая тя го отведе в дъното на мазето до грамадна водна бъчва.
– Отвори я – каза тя на Изрисувания. – Внимателно.
Той изпълни заръката и откри четири керамични стомни, които леко се поклащаха във водата. Обърна се към Лийша и я погледна с любопитство.
– Това – каза тя – е течен демоногън.
***
Пъргавите, защитени копита на Здрачен танцьор ги отведоха до къщата на бащата на Лийша за минути. Отново носталгията връхлетя Лийша и отново тя изтика емоциите настрана. Колко часа оставаха до залез? Не достатъчно. Това беше сигурно.
Децата и възрастните бяха започнали да пристигат, събираха се на двора. Бриана и Мейри вече им бяха дали задача да събират инструменти. Очите на Мейри бяха празни, докато гледаше децата. Трудно я убедиха да остави двете си деца в Свещения дом, но накрая разумът надделя. Баща им беше решил да се бие и ако нещата се обърнеха на зле, децата щяха да се нуждаят от майките си.
Още при самото им идване, Илона излезе гневно от къщата..
– Твоя идея ли беше това? – настоя тя. – Да превърнеш къщата ми в обор?
Лийша си проправи път покрай нея и заедно с Изрисувания влязоха вътре. Илона нямаше избор, освен да ги последва.
– Да, майко – каза тя. – Беше моя идея. Може да нямаме място за всички, но децата и възрастните, които до този момент са избегнали дезинтерията, ще бъдат тук в безопасност, каквото и да се случи.
– Няма да го допусна! – изрева Илона.
Лийша се извърна към нея.
– Нямаш избор! – извика тя. – Беше права, когато каза, че имаме единствените здрави защити в града, така че ако искаш остани да се мъчиш тук в тази претъпкана къща, ако искаш се изправи и се бий редом с другите. Но Създателят ми е свидетел, младите и старите тази нощ остават зад защитите на татко.