Докато ядроните бесуваха, носачите на фенери тичаха напред-назад и докосваха с пламъците си върховете на стрели, увити в парцали и напоени с катран, както и фитилите на фойерверките от Бруна. Не стреляха едновременно, както бяха инструктирани, но това не беше от голямо значение. Още с първата стрела течният демоногън избухна върху гърба на дървесен демон, съществото изпищя, сблъска се с друго и също го изгори. Празничните бомбички, хвърлибумчетата и огнесвирките се присъединиха към залпа стрели и изплашиха някои от демоните със светлината и звука си, а други подпалиха. Нощта се озари, докато демоните горяха.
Една огнесвирка удари плитката бразда пред кръга на дърварите, която минаваше през цялата ширина на площада. Искрата запали течния демоногън в нея и жестоката отвара лумна с пълна сила, като подпали още няколко дървесни демона, а останалите отдели от събратята им.
Но между кръговете и надалеч от огнетиите, битката кипеше безмилостно. Упоените демони падаха бързо, но събратята им не се подплашиха от въоръжените селяни. Екипите се разпадаха и някои от хората, завладени от страх, заотстъпваха назад, давайки на ядроните възможност да се нахвърлят.
– Дървари! – извика Изрисувания, докато пробождаше с копието си огнен демон.
Със защитен гръб, Гаред и останалите дървари изреваха и изскочиха от кръга си, като притиснаха демоните, които атакуваха групата на Изрисувания от задната страна. Дори без магия, кожата на дървесния демон беше дебела и чвореста като стара кора, но дърварите сечаха кора по цял ден и защитите по брадвите им източваха магията, която я правеше по-здрава.
Гаред пръв почувства тласъка, когато защитите по оръжието му поеха магията на демоните и я обърнаха срещу тях. Енергията се изкачи по дръжката на брадвата и предизвика лек гъдел в ръцете на дърваря, като за части от секундата през него премина вълна от екстаз. Той съсече гладко главата на демона и изрева, нападайки следващия.
Притиснати от двете страни, демоните понесаха жесток удар. Вековете на господство ги бяха научили, че хората, дори да тръгнат да се бият, не представляват опасност за тях, и така се оказаха неподготвени за съпротивата. Високо от прозореца на Свещения дом, стъпила на балкона на хористите, Уонда стреляше с лъка със страховита точност – всяка защитена стрела удряше демонска плът като светкавица.
Но миризмата на кръв тегнеше във въздуха и виковете от болка можеха да се чуят от километри наоколо. В далечината ядрони виеха в отговор на звука. Подкрепленията им скоро щяха да дойдат, а хората нямаха никакви.
Не след дълго демоните се съвзеха. Дори лишени от непробиваемата си броня, демоните пак не бяха съперник за всеки. Най-малките демони бяха по-близки до Гаред по сила, отколкото до обикновен мъж.
Меръм нападна огнен демон с големината на едро куче. Сатърът ù вече чернееше от демонска сукървица. С едната си ръка държеше щита пред себе си, а с другата беше вдигнала сатъра в готовност.
Ядронът изпищя и я заплю с огън. Тя изнесе напред щита си за да се предпази, но защитата, изрисувана на него, нямаше власт над огъня и дървото експлодира в пламъци. Меръм изкрещя, когато ръката ù се подпали, падна на земята и се овъргаля в калта. Демонът скочи върху нея, но съпругът ù Дъг беше там, за да го посрещне. Тежкият месар изкорми огнения демон като прасе, но сам извика когато стопената кръв на демона оплиска кожената му престилка и я подпали.
Дървесен демон клекна на четири крака, за да избегне мощната секира на Евин, скочи напред, докато дърварят отново я вдигаше и го повали на земята. Евин изкрещя, когато зъбите се спуснаха към него, но се чу лай и ловджийските му хрътки се блъснаха отстрани в ядрона, помитайки го на земята. Евин бързо се съвзе и съсече проснатия ядрон, макар и не преди той да изкорми едно от огромните му кучета. Евин изкрещя от ярост и отново удари със секирата, но когато се завъртя, намери друг враг с диви очи.
Точно тогава ямата с демоногън догоря и дървесните демони, приклещени в отдалечената част, започнаха отново да приближават.
– Гърмящи пръчки! – извика Изрисувания, докато тъпчеше с копитата на Здрачен танцьор каменен демон.
При командата най-голямото момче в артилерията извади няколко от безценните, избухливи оръжия. Разполагаха с по-малко от дузина, защото Бруна ги произвеждаше в нищожни количества, да не би някой да злоупотреби с тези мощни оръжия.
Фитилите лумнаха и пръчките бяха изстреляни към наближаващите демони. Един селянин изпусна в калта хлъзгавата от дъжда пръчка и бързо се наведе да си я вземе, но не беше достатъчно бързо. Гръмящата пръчка избухна в ръцете му, като взриви него и този, който му носеше фенера, на парчета в огнена експлозия, а взривната вълна повали на земята още няколко човека в кошарата, които завикаха от болка.