През следващите няколко часа изминаха огромно разстояние, но не откриха ни вестоносеца, ни другата ферма. Джеф погледна към оранжевото небе.
– След по-малко от два часа ще падне пълен мрак – каза той. – Трябва да обърнем. Ако побързаме, можем да стигнем до Харл навреме.
– Фермата може да е точно зад следващия завой – възрази Арлен. – Ще я намерим.
– Не знаем това – каза Джеф и се изплю отстрани на каручката. – Не е ясно на картата. Обръщаме, докато все още можем, без възражения.
Очите на Арлен се разшириха от изумление.
– Така ще изгубим половин ден, да не говорим за нощта. Мама може да умре през това време! – извика той.
Джеф погледна жена си, която се потеше под купчината си одеяла и дишаше очестено. Погледна тъжно наоколо и към издължаващите се сенки и подтисна побилите го тръпки.
– Ако ни хване мрака – тихо отвърна той – всички умираме.
Арлен заклати глава още преди баща му да довърши, отказвайки да приеме това.
– Можем да... – започна той несигурно. – Можем да нарисуваме защити в калта – каза той най-накрая. – Около каручката.
– А ако задуха вятър и ги развали? – попита баща му. – Тогава какво?
– Фермата може да се окаже точно след хълма! – настоя Арлен.
– Или да е на още трийсет километра оттук – отговори рязко баща му. – Или е изгоряла преди година. Кой знае какво се е случило, откакто е нарисувана картата?
– Значи, искаш да кажеш, че мама не си струва риска? – обвини го Арлен.
– Ти няма да ми говориш какво струва тя! – изкрещя баща му и почти събори момчето. – Обичал съм я цял живот! Знам по-добре от теб! Но няма да рискувам живота и на трима ни! Тя може да издържи нощта! Ще трябва!
С това той дръпна здраво юздите, спря каручката, и обърна назад. Здраво заудря хълбоците на Миси с кожения камшик и тя се втурна надолу по пътя обратно. Животното, изплашено от наближаващия мрак, откликна с неистово темпо.
Арлен се обърна назад към Силви, докато преглъщаше горчивината на гнева си. Гледаше как майка му се люшка нагоре-надолу, докато колелата минаваха през камъни и дупки, без да реагира по никакъв начин на неравния път. Каквото и да си мислеше баща му, Арлен знаеше, че шансовете ù току-що бяха съкратени наполовина.
Слънцето почти се беше скрило, когато стигнаха самотната ферма. Джеф и Миси изглежда споделяха един и същи панически ужас и фучаха в бързината си като единно цяло. Арлен бе скочил в дъното на каручката и се опитваше да предпази майка си от подскоците на друсащата се бясно каруца. Притискаше я силно до себе си и поемаше много от натъртванията и ударите звместо нея.
Но не и всичките. Усещаше как внимателните шевове на Колийн поддават и раните започват да текат отново. Ако демонската треска не я довършеше, това пътуване щеше.
Джеф спря каручката точно пред верандата и закрещя:
– Харл! Нуждаем се от убежище!
Вратата се отвори почти мигновено, даже още преди да слязат от каручката. Навън излезе мъж с протрит гащеризон и дълга вила в ръката. Харл беше слаб и жилав, като сушено месо. Следваше го Илейн, здравата млада жена, която държеше дебела лопата с метален връх. Последният път, когато Арлен я видя, тя плачеше ужасена, но сега в погледа ù нямаше ужас. Не обърна внимание на пълзящите сенки, докато приближаваше каруцата.
Харл кимна, когато Джеф вдигна Силви от каручката.
– Вкарайте я вътре – нареди той. Джеф побърза да изпълни заръката и въздъхна тежко, щом прекрачи в обхвата на защитите.
– Отвори вратата на големия обор! – каза той на Илейн. – Каручката няма да се побере в малкия.
Илейн хвана полите си и хукна. Той се обърна към Арлен.
– Закарай каручката в обора, момче! Бързо!
Арлен направи каквото му се каза.
– Няма време да разпрягаш кобилата – каза баща му. – Трябва да издържи.
Това беше втората нощ подред. Арлен се зачуди дали Миси някога ще се отдели от каручката.
Харл и Илейн бързо затвориха вратата на обора и провериха защитите.
– Какво чакаш? – извика мъжът към Арлен. – Тичай към къщата! Те ще дойдат след миг!
Едва изрече тези думи, когато демоните започнаха да се надигат. Той и Арлен се втурнаха към къщата, докато тънките ръце с дълги нокти и рогатите глави сякаш израстваха направо от земята.
Заобикаляха отляво и отдясно надигащата се смърт, а адреналинът и страхът им даваха ловкост и бързина. Първите демони, които се материализираха – пъргава групичка от огнения вид – тръгнаха по петите им и започнаха да ги настигат. Докато Арлен и Илейн продължиха да тичат, Харл се обърна и метна вилата си сред тях.