– Нямаше как да знам – каза той тъжно.
Илейн докосна рамото му.
– Не се вини, че си бил предпазлив – каза тя. Обърна се към Арлен с укорителен поглед.
– Ще разбереш като пораснеш – каза му тя.
Арлен се изправи рязко и се изнесе с тежки стъпки от масата. Мина през завесата, сгуши се до един прозорец и се загледа в демоните през счупена летва на капака. Отново и отново опитваха безуспешно да пробият защитите, но Арлен не се чувстваше защитен от магията. Почувства се, сякаш е в нейните окови.
– Заведи Арлен в обора да си играете – нареди Харл на по-малките дъщери, след като останалите приключиха с яденето. – Илейн ще се погрижи за съдовете. Оставете на големите да си поприказват.
Бени и Рена се изправиха едновременно и изскочиха от завесата. Арлен нямаше настроение за игри, но момичетата не го оставиха да възрази, задърпаха го докато се изправи и го завлякоха в обора.
Бени запали пропукан фенер и освети обора с бледо сияние. Харл имаше две стари крави, четири кози, свиня с осем сукалчета и шест кокошки. Всичките бяха мършави и кокалести, недохранени. Дори ребрата на прасето се брояха. Добитъкът явно едва изхранваше Харл и момичетата.
Самият обор не беше в по-добро състояние. Половината от капаците на прозорците бяха счупени, а сеното на пода беше гнило. Козите бяха прояли кошарата си и дърпаха сеното на кравата. Кал, помия и изпражнения се бяха размесили в обща гнусотия в кочината на прасета.
Рена задърпа Арлен да му покаже отделенията едно по едно.
– Татко не обича да даваме имена на животните – призна тя, – така че го правим тайно. Това е Копитка.
Тя посочи към кравата.
– Млякото ù е кисело на вкус, но татко казва, че си е наред. До нея е Цупла. Тя рита, но само ако я доиш прекалено силно или си се забавил. Козите са...
– Арлен не го интересуват животните – Бени смъмри сестра си. Хвана го за ръката и го издърпа при себе си. Бени беше по-високата от двете, а и по-голямата, но Арлен реши, че Рена е по-хубавата. Качиха се на сеновала и се тръшнаха на чистото сено.
– Хайде да играем на убежище – каза Бени. Извади от джоба си малка кожена кесийка и търкулна на пода четири дървени зара. Заровете бяха изрисувани със символи: огън, камък, вода, вятър, дърво и защита. Имаше много начини да се играе, но повечето версии използваха правилото, че трябва да хвърлиш три защити, преди да хвърлиш четири, от каквото и да било друго.
Играха на зарове известно време. Рена и Бени си имаха свои правила, които Арлен заподозря, че са измислени, за да могат те да печелят.
– Две защити три пъти една след друга се броят за три защити – обяви Бени, след като хвърли точно това. – Печелим!
Арлен не беше съгласен, но не видя смисъл да спори.
– Тъй като ние спечелихме, ще трябва да правиш каквото ти кажем – заяви Бени.
– Не е вярно!
– Вярно е! – настоя Бени. Отново Арлен се почувства така, сякаш че и да спори, нищо няма да спечели.
– Какво ще трябва да правя? – попита Арлен недоверчиво.
– Накарай го да играе на цунки! – плясна с ръце Рена.
Бени перна сестра си по главата.
– Знам, тъпчо!
– Какво е цунки? – попита Арлен, страхувайки се, че вече знае отговора.
– О, ще видиш – каза Бени и двете момичета се разсмяха. – Това е игра за възрастни. Татко я играе понякога с Илейн. Като упражнение какво е да си женен.
– Как, като да си кажете сватбените клетви ли? – попита Арлен предпазливо.
– Не, тъпчо, ето така – каза Бени. Сложи ръце на раменете му и притисна устни към неговите.
Арлен не беше целувал момиче досега. Тя си отвори устата към неговата и той направи същото. Зъбите им изтракаха и и двамата се отдръпнаха.
– Ох! – каза Арлен.
– Правиш го прекалено силно, Бени – оплака се Рена. – Сега е мой ред.
Наистина, целувката на Рена беше много по-нежна. На Арлен му се стори някак приятно. Като да стоиш до огъня, когато навън е студено.
– Ето така – каза Рена, когато устните им се отделиха. – Ето така се прави!
– Тази нощ ще делим едно легло – каза Бени. – Можем да се упражняваме по-късно.
– Съжалявам, че трябваше да си дадете леглото заради майка ми – каза Арлен.
– Няма проблем – каза Рена. – Преди трябваше да спим и трите на едно легло, докато мама не почина. Но сега Илейн спи при татко.
– Защо? – попита Арлен.
– Не ни е позволено да говорим за това – изсъска Бени към Рена.
Рена не ù обърна внимание и продължи с тих глас.
– Илейн казва, че сега, след като мама я няма, според татко е неин дълг да го прави щастлив така, както една съпруга би трябвало.
– Като да готви и шие, и такива неща? – попита Арлен.