Джеф се поколеба и отблъсна Илейн.
– Не – каза той. – Утре ще заведем Силви при билкарката и тя ще се оправи.
– Вземете ме все пак – примоли се Илейн, като падна на колене.
– Аз ще... ще си помисля – отговори баща му. В същия момент Бени и Рена нахлуха от обора. Арлен бързо се изправи и се престори, че току-що е влязъл с тях, докато Илейн бързо скочи на крака. Разбра, че моментът да се изправи срещу тях, е отминал.
След като сложи момичетата да спят и извади мръсни одеяла за Арлен и Джеф в общото помещение, Илейн си пое дълбоко въздух и отиде в стаята на баща си. Не след дълго, Арлен чу тихото пъшкане на Харл и приглушените изскимтявания, които Илейн от време на време надаваше. Без да показва, че е чул нещо, той погледна към Джеф и го видя как си хапе юмрука.
Арлен стана преди изгрев слънце на следващата сутрин, докато всичко в къщата още спеше. Мигове преди да се покажат първите лъчи, той отвори вратата и нетърпеливо загледа последните ядрони, които съскаха и деряха въздуха срещу него от външната страна на защитите. След като и последният демон на двора се превърна в мъгла, той излезе от къщата и отиде до големия обор, за да напои Миси и конете на Харл. Кобилата беше в лошо настроение и го ухапа.
– Само още един ден – каза ù Арлен, като ù сложи торбата за хранене.
Баща му още хъркаше, когато той се върна в къщата и почука по рамката на вратата, която водеше към стаята на Рена и Бени. Бени дръпна пердето и Арлен веднага забеляза тревожните лица на сестрите.
– Не може да се събуди – каза сподавено Рена, която беше коленичила до майката на Арлен. – Знаех, че искате да тръгнете веднага щом изгрее слънцето, но когато я разтресох... – Тя посочи към леглото, а очите ù бяха насълзени. – Толкова е бледа.
Арлен се втурна при майка си и хвана ръката ù. Пръстите ù бяха студени и влажни, но челото ù беше горещо на допир. Дишаше очестено, а гниещата смрад на демонската болест се стелеше около нея. Превръзките ù бяха пропити с кафяфеникаво-жълта слуз.
– Татко! – извика Арлен. Миг по-късно се появи Джеф, а след него Илейн и Харл.
– Нямаме никакво време за губене – каза Джеф.
– ‘Земи един от мойте коне с твоя – каза Харл. – Сменяй ги кат’ се изморят. Дай им яко зор и до следобяд ше сте при Мей.
– Задължени сме ти – каза Джеф, но Харл отметна мисълта с ръка.
– Бързай сега – каза той. – Илейн ше ви приготви по нещо за из път.
Рена хвана ръката на Арлен, когато той се обърна за да тръгне.
– Сега сме обещани един на друг – прошепна тя. – Ще чакам на верандата всеки ден по здрач, докато не се върнеш.
Целуна го по бузата. Устните ù бяха меки и усещането за тях остана дълго, след като тя се отдръпна.
Каручката се друсаше и мяташе, докато препускаха по неравния кален път. Спряха само веднъж, за да сменят конете. Арлен гледаше храната, която Илейн им беше приготвила, като че ли беше отрова. Джеф я изяде настървено.
Докато Арлен чоплеше зърнестия хляб и твърдото, смрадливо сирене, започна да си мисли, че може би всичко е било едно недоразумение. Може би не чу това, което си мислеше, че е чул. Може би Джеф не се поколеба, преди да отблъсне Илейн.
Това беше една съблазнителна илюзия, но Джеф я разби миг по късно.
– Какво мислиш за по-малката дъщеря на Харл? – попита той. – Прекарахте известно време заедно.
Арлен се почувства така, сякаш баща му току-що го бе ударил в стомаха.
– Рена? – попита Арлен, правейки се на невинен. – Симпатична е, май. Защо?
– Говорих с Харл – каза баща му. – Ще дойде да живее с нас, когато се върнем във фермата.
– Защо? – попита Арлен.
– За да се грижи за майка ти, да помага с фермата и... по други причини.
– Какви други причини? – настоя Арлен.
– Харл и аз искаме да видим дали двамата ще се спогодите – отвърна Джеф.
– Ами ако не се? – попита Арлен. – Ами ако не искам някакво момиче да ме следва нагоре-надолу по цял ден и да ме кара да играем на цунки?
– Един ден – отвърна Джеф, – играта на цунки може и да не ти се стори толкова ужасна.
– Ами нека идва тогава – каза Арлен, сви рамене и се направи, че не знае накъде бие баща му. – И защо Харл иска да се отърве толкова много от нея?
– Видя в какво състояние е фермата им. Едва се изхранват – каза Джеф. – Харл много обича дъщерите си и иска най-доброто за тях. А най-добро за тях е да ги омъжи, докато са още млади, за да има синове, които да му помагат, и внуци преди да умре. Илейн вече е по-стара от повечето моми за женене. Люсик Богин ще дойде, за да помага във фермата на Харл от есента. Надяват се, че той и Бени ще се разбират добре.