– До идването на Избавителя, който ще ни спаси от напастта на демонския род, добре помнете, че именно греховете на човека ни навлякоха това злощастие! – извика Майкъл. – Прелюбодейците и развратниците! Лъжците, крадците, и лихварите!
– Онези, които си стискат задниците прекалено силно – промърмори Илона. Някой се изкикоти.
– Тези, които напускат нашия свят, ще бъдат съдени – продължи Майкъл – и тези, които са служели на волята на Създателя, ще отидат при него в Небесата, докато тези, които са нарушили доверието му, опозорени от греховете на задоволството и плътта, ще горят в Ядрото за вечни времена!
Той затвори книгата и насъбралите се селяни се поклониха в пълно мълчание.
– Но въпреки че е правилно и добро да скърбим – каза Майкъл, – не бива да забравяме тези от нас, които Създателят е избрал да живеят. Нека трошим бурета и пием за мъртвите. Нека разказваме историите на тези, които сме обичали най-много, и се смеем, защото животът е ценен и не бива да се пилее. Можем да запазим сълзите си за времето, когато се приберем зад защитите си тази вечер.
– Такъв си е нашият пастир – промърмори Илона. – Ще измисли всякакви извинения, за да отвори бурето.
– Стига сега, мила – каза Ърни и я потупа по ръката, – той е с добри намерения.
– Страхливецът, разбира се, ще защити пияницата – каза Илона и дръпна ръката си. – Стийв се втурва в горящи къщи, докато моят съпруг се свива от страх при жените.
– Бях в редицата за кофата! – изпротестира Ърни. Той и Стийв се бяха съревновавали за Илона, но приказката беше, че победата на Ърни е по-свързана с неговата кесия, отколкото с нейното сърце.
– Като жена – съгласи се Илона, докато наблюдаваше мускулестия Стийв през тълпата.
Винаги ставаше така. На Лийша ù се искаше да си запуши ушите, за да не ги чува. Искаше ù се ядроните да бяха взели майка ù, вместо седем добри хора. Искаше ù се баща ù поне веднъж да я защити; или поне себе си, ако не дъщеря си. Искаше ù се вече да разцъфти, за да може да отиде при Гаред и да ги остави тях двамата.
Тези, които бяха прекалено стари или прекалено млади, за да се борят с пламъците, бяха приготвили огромна трапеза за селото и я сервираха, докато останалите седяха и зяпаха в тлеещата пепел, твърде изморени за да помръднат.
Но огньовете бяха изгасени, ранените превързани и оставаха часове до залеза. Думите на пастира снеха вината от тези, които чувстваха облекчение, че са сред живите, а силното Дърварско пиво на Смит свърши останала работа. Хората казваха, че бирата на Смит може да изцери всяка неволя, а за церене имаше много. Подеха се истории за онези, които бяха напуснали този свят и скоро дългите маси зазвъняха от смехове.
Гаред седеше през няколко маси от своите приятели Рен и Флин, съпругите им и другия му приятел Евин. Останалите момчета, всичките дървосекачи, бяха по-големи от Гаред с няколко години, но Гаред бе по-едър от всички освен от Рен, макар че се очертаваше да задмине и него преди да приключи растежът му. От групичката само Евин не беше обещан и много момичета го заглеждаха, въпреки сприхавия му нрав.
По-големите момчета не спираха да дразнят Гаред, особено за Лийша. Тя не беше щастлива, задето трябва да седи до родителите си, но седнеше ли с Гаред, Рен и Флин започваха да правят похотливи намеци, а Евин се чудеше с кого да се сбие, и това често се оказваше дори по-лошо.
След като изядоха дажбата си, пастир Майкъл и послушник Джона станаха от масата и тръгнаха с огромен поднос храна към Свещения дом, където Дарси се грижеше за Бруна и ранените. Лийша се извини, че напуска масата, и отиде да им помага. Гаред забеляза раздвижването и стана, за да я придружи, но веднага щом тя се изправи, беше наобиколена от най-близките си приятелки Бриана, Сайра и Мейри.
– Вярно ли е това, което говорят? – попита Сайра, докато я дърпаше за лявата ръка.
– Всички казват, че си нокаутирала Дарси и си спасила Бруна! – каза Мейри, дърпайки я за дясната. Лийша погледна безпомощно назад към Гаред и се остави да бъде отведена.
– Мечокът гризли ще изчака реда си – каза ù Бриана.
– Ти ‘се ше си на второ място след тея момичета, дори след кат’ се ожените, Гаред! – извика Рен и предизвика гръмкия смях на приятелите си, които заудряха по масата. Момичетата не им обърнаха внимание, разпериха полите си и седнаха на тревата, далеч от увеличаващия се шум от възрастните, които източваха буре след буре.
– Гаред ще го слуша това доста време – изсмя се Бриана. – Рен се обзаложи на пет клати, че твоето мило няма да те целуне преди залез, още по-малко да те обара.