– Четири къщи загубиха защитите си тази нощ – каза Смит на тълпата, – и предадоха двадесетима на несъществуващата милост на ядроните. Но заради героизма, проявен в онази връждебна нощ, само седмина ни бяха отнети.
– Никлъс! – изкрещя Смит и посочи към мъж с жълтеникаво-червена коса, който седеше срещу него. – Влезе в горяща къща, за да измъкне майка си!
– Джоу! – посочи той към друг мъж, който подскочи при вика. – Преди по-малко от два дена той и Дав стояха пред мен и се караха така, че накрая се стигна и до юмруци. Но миналата нощ Джоу удари дървесен демон, дървесен демон, с брадвата си, за да го забави, докато Дав и семейството му дотичат до неговите защити!
Смит скочи върху масата, въодушевлението му дарило пияното му тяло с пъргавина. Закрачи по дължината ù и завика по име различни хора, след което разказваше за подвизите им от миналата нощ.
– Намерихме герои и през деня – продължи той. – Гаред и Стийв! – каза той, сочейки. – Оставиха собствената си къща да гори, за да гасят онези, които имаха по-голям шанс! Благодарение на тях и на някои други хора само осем къщи изгоряха, макар че с основание очаквахме да изгори цялото село!
Смит се обърна и изведнъж погледът му се спря точно на Лийша. Ръката му се издигна и насоченият към нея пръст я зашемети като юмрук.
– Лийша! – извика той. – Едва на тринайсет години, а спаси живота на билкарката Бруна!
– Във всеки един от Хралупата на дърваря бие сърце на герой! – каза Смит и с тържествен жест посочи всички наоколо. – Ядроните ни изпробват, а трагедиите ни каляват, но също като мливарийската стомана, Хралупата на дърваря няма да се пречупи!
Тълпата изрева одобрително. Тези, които бяха изгубили любим човек, викаха най-силно, а бузите им бяха мокри от сълзи.
Смит застана в центъра на врявата и се напои с всеобщата сила. След малко той докосна длани една в друга и селяните замлъкнаха.
– Пастир Майкъл – каза той и посочи към човека, – е отворил Свещения дом за ранените, и Стефни и Дарси решиха да останат там през нощта като доброволци, за да се грижат за тях. Майкъл предлага защитите на Създателя и на тези, които нямат къде да отидат.
Смит вдигна юмрук.
– Но не би трябвало герои да полагат глави на твърдите църковни пейки! Не и докато са сред семейството си. Моята кръчма спокойно може да побере десетима, че и повече, ако се наложи. Кой друг ще сподели защитите и леглата си с герои?
Отново всички изкрещяха, този път по-силно и Смит се ухили широко. И пак докосна длани.
– Създателят се усмихва на всички ви – каза той, – но вече става късно. Ще назнача...
Илона се изправи. Тя също беше пийнала няколко халби и думите ù бяха заваляни.
– Ърни и аз ще приберем Гаред и Стийв – каза тя и при тези думи Ърни я прониза с поглед. – И’аме достатъчно място и тъй като Гаред и Лийша са обещани, те са ни, дето се вика, рода.
– Много щедро от твоя страна, Илона – каза Смит, без да може да скрие изненадата си. Илона рядко показваше щедрост, а дори тогава имаше скрита изгода.
– Сигурна ли си, че това е редно? – попита Стефни силно и с това накара всички да обърнат поглед към нея. Когато не работеше в кръчмата на съпруга си, Стефни или беше доброволец в Свещения дом, или изучаваше Канона. Мразеше Илона – точка в нейна полза в главата на Лийша – но тя беше и първата, която се обърна срещу Клариса, когато състоянието ù стана очевидно.
– Две обещани деца да живеят под един покрив? – попита Стефни, но очите ù се стрелкаха към Стийв, а не към Гаред. – Кой знае какви нередности могат да настъпят? Може би ще е най-добре за вас да приемете други и да оставите Гаред и Стийв да нощуват в кръчмата.
Илона присви очи.
– Мисля, че трима родители са достатъчни, за да наглеждат две деца, Стефни – каза тя студено. Тя се обърна към Гаред и стисна широките му рамене. – Моят бъдещ доведен син днес свърши работа за петима – каза тя. – А Стийв – тя се пресегна и пиянски бодна широките гърди на мъжа – свърши работа за десетима.
Врътна се обратно към Лийша, но леко залитна. Стийв, който се смееше, я хвана през кръста, за да не падне. Ръката му беше огромна върху тънката ù талия.
– Дори моята – тя преглътна думата „безполезна”, но Лийша все пак я чу – дъщеря днес стори велики дела. Няма да позволя на моите герои да спят в нечий друг дом.
Стефни се намръщи, но останалите съселяни приеха въпроса за приключен и започнаха да предлагат домовете си на другите в нужда.
Илона отново се олюля и през смях падна в скута на Стийв.
– Можеш да спиш в стаята на Лийша – каза му тя. – Точно до моята е.