Лийша се канеше да зададе нов въпрос, когато Гаред се върна. Бруна ù махна към огнището и Лийша запали огъня, като сложи котлето над него. Скоро водата кипна, Бруна посегна в един от многото джобове на робата си и сложи в своята чаша от специалната смес, а в тези на Лийша и Гаред – чай. Ръцете ù бяха бързи, но Лийша все пак забеляза как старата жена пуска нещо допълнително в чашата на Гаред.
Наля водата и всички засърбаха в неудобно мълчание. Гаред набързо изпи своя и скоро започна да потрива лицето си. Миг по-късно се килна настрани и заспа.
– Ти сложи нещо в чая му – обвини я Лийша.
Старата жена се изкикоти.
– Смола от тъпчиплевел и прашец от небесниче – каза тя. – Всяко от тях с много приложения поотделно, но заедно само щипка може да приспи бик.
– Но защо? – попита Лийша.
Бруна се усмихна, но гледката беше зловеща.
– Наречи го наглеждане – каза тя. – Обещани или не, не можеш да имаш доверие на едно момче на петнайсет лета с младо момиче наоколо през нощта.
– Тогава защо го остави да дойде? – попита Лийша.
Бруна поклати глава.
– Казах на баща ти да не се жени за тази вещица, но тя си поклати вимето пред него и го омая – въздъхна тя. – Както се бяха напили, Стийв и майка ти ще го направят, независимо кой е в къщата – каза тя. – Но това не значи, че Гаред трябва да ги чуе. Момчетата на неговата възраст и без това са достатъчно проклети.
Лийша се ококори.
– Майка ми никога не би... !
– Внимавай да не довършиш това изречение, момиче – сряза я Бруна. – Създателят ненавижда лъжците.
Лийша изпусна въздуха. Знаеше каква е Илона.
– Гаред обаче не е такъв – каза тя.
Бруна изсумтя.
– Ти бабувай на цяло село и после ми говори.
– Това нямаше да има никакво значение, ако вече бях разцъфтяла – каза Лийша. – Тогава аз и Гаред щяхме да сме женени и щях да правя за него всичко, което една съпруга би трябвало да прави!
– Нямаш търпение, а? – каза Бруна, ухилена страховито. – То не е неприятна работа, признавам. Мъжете имат повече предназначения от това да размахват секири и да носят тежки неща.
– Защо се бави толкова? – попита Лийша. – Сайра и Мейри почервениха чаршафите си на дванайстото си лято, а това за мен е тринайсто! Какво не ми е наред?
– Нищо – каза Бруна. – Всяко момиче прокървява, когато си ù дойде времето. Може да чакаш още година, че и повече.
– Година! – възкликна Лийша.
– Не бързай толкова да си загърбиш детството, момиче – каза Бруна. – Когато го изгубиш, ще разбереш, че ти липсва. Светът е много повече от това да лежиш под мъж и да му раждаш бебетата.
– Но какво друго би могло да се сравни с това? – попита Лийша.
Бруна посочи към лавицата.
– Избери си книга – каза тя. – Която и да е. Донеси я тук и ще ти покажа какво друго може да ти предложи светът.
Пета глава
Претъпкан дом
319 СЗ
Лийша се сепна от сън, когато старият петел на Бруна извести с кукуригането си утрото. Тя потри лице и усети отпечатъка на книгата върху бузата си. Гаред и Бруна все още спяха непробудно. Билкарката се унесе доста рано, но въпреки собствената си умора, Лийша продължи да чете до късно през нощта. Преди си мислеше, че билкарството е само наместване на кости и израждане на бебета. Но то беше много повече. Билкарите изучаваха целият природен свят, като търсеха начини да комбинират многобройните дарове на Създателя в полза на Неговите деца.
Лийша взе панделката, която държеше косата ù назад, положи я върху страницата и затвори книгата точно толкова почтително, колкото ако затваряше Канона. Изправи се и се изтегна, сложи нови дърва в огъня и разбърка въглените докато получи пламък. Сложи котлето отгоре и отиде да разтърси Гаред.
– Събуди се, поспаланко – каза тя с тих глас. Гаред само изръмжа. Каквото и да му беше дала Бруна, със сигурност беше силно. Тя го разтресе още по-здраво и той замахна към нея, все още със затворени очи.
– Ставай или няма да има закуска за теб – каза през смях Лийша и го ритна.
Гаред изръмжа отново и клепачите му се открехнаха. Когато Лийша замахна с крак за втори път, той се пресегна, хвана я за крака и я дръпна върху себе си, а тя само леко изскимтя.
Той се претърколи върху нея, огради я със здравите си ръце и Лийша се разкиска от целувките му.
– Стига де – каза тя, докато го удряше на игра, – ще събудиш Бруна.
– И какво ако го направя? – попита Гаред. – Старицата е на сто години и е сляпа като къртица.
– Старицата все още се радва на остър слух – каза Бруна и отвори едно от млечно-белите си очи. Гаред изпищя и буквално изхвърча назад, колкото далеч от Лийша, толкова и от Бруна.