– В моя дом ще си държиш ръцете прилично, момченце, иначе ще ти забъркам такава отвара, че мъжествеността ти ще клюмне за цяла година – каза Бруна. Лийша видя как цветът се дръпна от лицето на Гаред и прехапа устна, за да не се разсмее. Поради някаква причина тя вече не се плашеше от Бруна, но с голяма наслада гледаше как старицата всява страх у всички останали.
– Разбрахме ли се? – попита Бруна.
– Да, г’спожо – изстреля Гаред.
– Добре тогава – отвърна Бруна. – Сега си поразкърши туловището и нацепи дърва за огнището.
Гаред излетя през вратата още преди тя да довърши. Лийша се разсмя, когато вратата се тръшна.
– Хареса ти това, а? – попита Бруна.
– Никога не съм виждала някой да юрка Гаред така – каза Лийша.
– Приближи се, да те видя по-добре – каза Бруна. Лийша пристъпи напред и Бруна продължи.
– Да си лечител на селото не означава, че само отвари знаеш да бъркаш. Една силна доза страх ще му дойде добре на най-едрото момче в околността. Може би ще го накара друг път да премисли, преди да нарани някого.
– Гаред никога не би наранил никого – каза Лийша.
– Както кажеш – отвърна Бруна, но въобще не звучеше убедена.
– Наистина ли можеше да направиш отвара, която да го лиши от мъжествеността му? – попита Лийша.
Бруна се изкикоти бурно.
– Не и за цяла година – каза тя. – Е, не и с една доза. Но за няколко дена, може би седмица? Точно толкова лесно, колкото му дозирах чая.
Физиономията на Лийша доби замислен вид.
– Какво има, момиче? – попита Бруна. – Да не би да се съмняваш, че твоето момче ще те остави недокосната до сватбата?
– Мислех по-скоро за Стийв – отвърна Лийша.
Бруна кимна.
– И би трябвало – посъветва я тя. – Но внимавай. Майка ти е вряла и кипяла в тия работи. На младини често идваше при мен за онези билкарски хитринки, от които спира да ти идва, защото не искаше да зачене докато си живее живота. Тогава още не я бях разбрала що за човек е и трябва да призная, че я научих на повече отколкото трябваше.
– Мама не е била девствена, когато татко я е пренесал през защитите? – попита изумена Лийша.
Бруна изсумтя.
– Половината град се потъркаля с нея, преди Стийв да разкара всички останали.
На Лийша ù падна ченето.
– Мама порица Клариса, когато тя забременя! – каза тя.
Бруна се изплю на пода.
– Всички се обърнаха срещу онова клето момиче. Лицемери, всичките! Смит говори за семейство, ама не си мръдна пръста, когато жена му поведе селяните срещу онова момиче като стадо огнени демони. Половината от тези жени, които сочеха към нея и крещяха „Грях!”, бяха виновни за същото нещо, но имаха или късмета да се омъжат бързо, или хитростта да вземат предпазни мерки.
– Предпазни мерки? – попита Лийша.
Бруна поклати глава.
– Илона така отчаяно иска внук, че те е държала в неведение за всичко, а? – попита тя. – Кажи ми, момиче, как се правят бебета?
Лийша се изчерви.
– Мъжът, имам предвид съпругът ти... Той...
– Изплюй го бе, момиче – сопна се Бруна. – Прекалено стара съм, за да чакам червенината да слезе от лицето ти.
– Той хвърля семето си в теб – каза Лийша, а лицето ù стана още по-червено отпреди.
Бруна се изкиска.
– Можеш да лекуваш рани и демонски изгаряния, но се изчервяваш като стане дума за това, как се създава живот?
Лийша отвори уста за да отговори, но Бруна я сряза.
– Накарай момчето си да хвърли семето си на корема ти и можеш да си лежиш с него колкото ти душа иска – каза Бруна. – Но не можеш да се довериш на момчетата, че ще се дръпнат навреме, както научи Клариса. По-умните идват при мен за чай.
– Чай? – попита Лийша, като се опираше на всяка дума.
– Листа от пом, прецедени в точната доза с още няколко билки, правят чай, от който семето на мъжа не може да покълне.
– Но пастир Майкъл казва... – започна Лийша.
– Спести ми рецитацията на Канона – прекъсна я Бруна. – Това е една книга, писана от мъже, без мисъл за положението, в което се намират жените.
Устата на Лийша се затвори с тракване.
– Майка ти ме посещаваше често – продължи Бруна, – задаваше въпроси, помагаше ми с работата покрай колибата, стриваше билки вместо мен. Мислех да я взема за чирачка, но всичко, което тя искаше, беше тайната на чая. Веднъж ù казах как се прави, тя си тръгна и повече не се върна.
– Тя си е точно такава – каза Лийша.
– Чаят от помови листа е достатъчно безопасен в малки дози – каза Бруна, – но Стийв е похотлив и майка ти изпи прекалено много. Двамата трябва да са се праскали поне хиляди пъти, преди бизнесът на баща ти да процъфти и кесията му да хване окото на Илона. До тогава утробата ù вече беше изстъргана до сухо.