Лийша я погледна любопитно.
– След като се омъжи за баща ти, в продължение на две години Илона безуспешно се опитваше да зачене – каза Бруна. – Стийв се ожени за някакво младо момиче и я забремени за една нощ, което само докара майка ти до още по-тежко отчаяние. Накрая се върна при мен, за да ме моли за помощ.
Лийша се приведе по-близо до старицата, осъзнавайки, че появата ù на този свят бе пряко следствие от това, което щеше да чуе от нея след малко.
– Чаят от помови листа трябва да се приема в малки дози – повтори Бруна – и е добре веднъж в месеца да го прекъсваш, за да ти дойде. Ако не направиш това, рискуваш да останеш безплодна. Предупредих Илона, но тя робуваше на слабините си и не ме послуша. Месеци наред ù давах билки и следях цикъла ù, давах ù билки, които да слага в храната на мъжа си. Най-накрая зачена.
– Мен – каза Лийша. – Заченала е мен!
Бруна кимна.
– Страхувах се за теб, момиче. Утробата на майка ти беше слаба и двете знаехме, че няма да има друга възможност. Идваше при мен всеки ден, за да ме моли да проверявам дали синът ù е добре.
– Син? – попита Лийша.
– Предупредих я, че може да не е момче – каза Бруна, – но Илона беше непреклонна. „Създателят не може да е толкова жесток”, казваше тя, като забравяше, че същият този Създател е направил ядроните.
– Значи аз съм просто една жестока шега от страна на Създателя? – попита Лийша.
Бруна хвана брадичката на Лийша с костеливите си пръсти и я издърпа по-близо. Лийша виждаше дългите бели косми като котешки мустаци над набръчканите устни на старицата, докато тя ù говореше.
– Ние сме това, което изберем да бъдем, момиче – каза тя. – Оставиш ли на другите да определят колко струваш, загубена си, защото хората не ги искат онези, дето струват повече от тях самите. Илона няма кой друг освен себе си да вини за лошите си решения, но тя е прекалено суетна, за да си го признае. По ù е лесно да си го изкара на теб и на горкия Ърни.
– Ще ми се да я бяха разобличили и изгонили от селото – каза Лийша.
– Ще предадеш пола си за отмъщение?
– Не разбирам – каза Лийша.
– Няма нищо срамно едно момиче да иска мъж между краката си, Лийша – каза Бруна. – Една билкарка не може да съди хората, че правят това, което природата им е отредила да правят, когато са млади и свободни. Но тези, които престъпват клетвите си, не ги търпя. Вречеш ли се на някого, по-добре си дръж на думата, момиче.
Лийша кимна.
Точно в този момент Гаред се върна.
– Дарси е дошла да те придружи обратно до селото – каза той на Бруна.
– Мога да се закълна, че изритах тази малоумна свиня – промърмори Бруна.
– Съветът на селото се събра вчера и ми върна задълженията – рече Дарси, като се набута в колибата. На височина не беше чак колкото Гаред, но не беше и много по-ниска, а колкото до килограмите – водеше го със значителна преднина. – Вината си е твоя. Никой друг не ще да се захване с тая работа.
– Не могат да направят това! – излая Бруна.
– Могат и още как – отвърна Дарси. – Тая работа на мен ми харесва не повече, отколкото на теб, но ти всеки момент можеш да се споминеш, а градът се нуждае от някой, който да се грижи за болните.
– Надживявала съм и по-здрави от теб – насмешливо каза Бруна. – Сама ще си избера на кого да преподавам.
– Е, аз ще остана, докато го измислиш – каза Дарси, като хвърли поглед към Лийша и оголи зъби.
– Тогава не стой със скръстени ръце и сложи овесената каша да ври – отвърна Бруна. – Гаред има още да расте и трябва добре да се храни.
Дарси се намръщи, но въпреки всичко запретна ръкави и се отправи към врящото котле.
– Със Смит ще имаме да си кажем две приказки, когато пристигна в селото – изсумтя Бруна.
– Наистина ли Дарси е толкова неумела? – попита Лийша.
Воднистите очи на Бруна се обърнаха към Гаред.
– Момче, знам, че си по-як от бик, но май са ти останали още няколко връзки дърва за цепене в задния двор.
Гаред не се нуждаеше от втора покана. На мига изхвърча от вратата и всички го чуха как вкарва брадвата в употреба.
– Дарси е достатъчно оправна за работата в колибата – призна Бруна. – Цепи дърва почти толкова бързо, колкото твоето момче, и прави добра овесена каша. Но тези месести ръце са прекалено несръчни за да лекуват, пък и билкарството много не я влече. Би могла да стане сносна акушерка – всеки идиот може да издърпа бебе от майка му – а в наместването на кости няма кой да я надмине, но по-фината работа не ù е по силите. Плача при мисълта, че селото може да се озове с билкарка като нея.