– Каква ли съпруга ще станеш на Гаред, като една проста вечеря не можеш да направиш – извика Илона.
***
Лийша се намръщи. Доколкото си спомняше, майка ù не беше готвила ядене ни веднъж в живота си. Лийша не беше спала както трябва дни наред, но пази Създателю, майка ù да си вдигне пръста, за да помогне.
Цял ден Лийша, заедно с Бруна и Дарси, се беше грижила за болните. Тя учеше бързо, поради което Бруна я даваше за пример на Дарси. Дарси обаче хич не се трогваше.
Лийша знаеше, че Бруна я иска нея за своя чирачка. Старата жена не настояваше, но и не скри намеренията си. Но момичето трябваше да мисли и за хартиената работилница на баща си. Вършеше неща в семейния дюкян – голямо помещение, свързано с къщата им – още от малка, като пишеше писма вместо селяните и правеше листове. Ърни ù беше казал, че има талант за това. Подвързваше по-ловко от него и обичаше да добавя венчелистчета от цветя в хартията. За този продукт дамите от Лактън и Райзън плащаха повече, отколкото съпрузите им за обикновените листове.
Ърни се надяваше, че когато се пенсионира, Лийша ще подкара работилницата, а Гаред ще се заеме с хартиената каша и ще върши тежката работа. Но на Лийша майсторенето на хартия не ù беше по душа. Правеше го най-вече за да стои при баща си, далеч от жилещия език на майка си.
Илона харесваше парите от семейното производство, но мразеше работилницата от все сърце, оплакваше се от миризмата на лугата в казаните за дървесна каша и от шума на мелницата. Работилницата беше като убежище от нея, от което Лийша и Ърни често се възползваха; беше място за забавления, каквото самата къща не би могла да бъде.
Гръмкият смях на Стийв накара Лийша да вдигна поглед от зеленчуците, които режеше за яхнията. Стийв беше във всекидневната, седеше на стола на баща ù и пиеше от бирата му. Илона бе приседнала на ръкохватката отстрани, смееше се, приведена към него, а ръката ù стоеше на рамото му.
На Лийша ù се прищя да е огнен демон, за да може да ги наплюе с пламъци. Досега не беше изпитвала радост от това, че е принудена да живее под един покрив с Илона, но в този момент единственото нещо в главата ù бяха историите на Бруна. Майка ù не обичаше баща ù и вероятно никога не бе го обичала. Според нея дъщеря ù бе жестока шега от страна на Създателя. И не е била девствена, когато Ърни я е пренесъл през защитите.
Кой знае защо, последното я наскърбяваше най-силно. Бруна каза, че не е грешно една жена да изпитва удоволствие от мъж, но въпреки това лицемерието на майка ù я огорчи. Илона бе помогнала да изгонят Клариса от селото, за да прикрие собственото си неблагоразумие.
– Аз няма да бъда като теб – закле се Лийша. Тя щеше да пристъпи към сватбения си обряд така, както Създателят бе отредил, и да стане жена в истинско брачно ложе.
Илона изписка заради нещо, което Стийв каза, и Лийша започна да си пее, за да ги заглуши. Гласът ù беше плътен и ясен. Пастир Майкъл постоянно я молеше да пее на службите.
– Лийша! – излая майка ù секунда по-късно. – Какво си се разкудкудякала! Думата не можем да си чуем от тебе!
– Не звучи като да обсъждате много дълбоки теми – промърмори Лийша.
– Какво каза? – кресна Илона.
– Нищо! – провикна се в отговор Лийша с най-невинния си гласец.
Вечеряха след залез и Лийша с гордост наблюдаваше как Гаред излъсква до блясък третата си паница яхния със залък от хляба, който тя беше омесила.
– Не е голяма готвачка, Гаред – извини се Илона, – но яденето ù засища, ако си запушиш носа.
Стийв, който в същото време жадно поглъщаше бирата си, я изкара с едно изсумтяване през носа си. Гаред се изсмя на баща си, а Илона грабна салфетката от скута на Ърни, за да подсуши лицето на Стийв. Лийша погледна към баща си за подкрепа, но той бе забил очи в паницата си. Не беше проронил ни дума, откакто се прибра от работилницата.
Всичко това ù дойде в повече. Прибра масата и се оттегли в стаята си, но и там не намери убежище. Забрави, че майка ù бе дала стаята ù на Стийв, докато живее със сина си у тях – престой, чийто край не се виждаше. Огромният дървар беше оставил кални следи по безупречно чистия ù под и беше хвърлил мръсните си ботуши върху любимата ù книга, която лежеше до леглото ù.
Тя изкрещя и изтича при съкровището си, но корицата беше безнадеждно окаляна. Чаршафите ù от мека райзънска вълна бяха изцапани със Създателят знае какво и смърдяха на отвратителната смес от мускусна пот и скъпия анжиерски парфюм, от който майка ù обичаше да си слага.