На Лийша ù се догади. Стисна здраво скъпоценната си книга и избяга в работилницата на баща си, където през сълзи положи напразни усилия да почисти петната по корицата. Там я намери Гаред.
– ‘Начи ето къде избяга – каза той и застана така, че да я огради със здравите си ръце.
Лийша се отдръпна, бършеше сълзите си и се опитваше да се успокои.
– Нуждая се от минутка само – каза тя.
Гаред я хвана за ръката.
– Това зарад’ шегата на майка ти ли е? – попита той.
Лийша поклати глава и се опита отново да се обърне, но Гаред бързо я хвана.
– Смях се само на баща ми – каза той. – Твойта яхния беше страхотна.
– Наистина ли? – подсмръкна Лийша.
– Наистина – увери я той, придърпа я към себе си и я целуна страстно. – Можем да изхраним цяла армия синове с такива манджи – прошепна той.
Лийша се разкикоти. – Може да се окаже проблем да изкарам от себе си цяла армия малки Гаредчета – каза тя.
Той я прегърна по-силно и приближи устни до ухото ù.
– Точно сега единственото, което ме интересува, е да вкараш един в себе си – каза той.
Лийша изстена, но го отблъсна с нежен жест.
– Достатъчно скоро ще се оженим – каза тя.
– И вчера не ми е достатъчно скоро – отвърна Гаред, но я пусна да си върви.
Лийша лежеше, сгушена в одеяла пред камината във всекидневната. Стийв ползваше нейната стая, а Гаред спеше на походно легло в работилницата. На пода духаше и беше студено през нощта, а вълненият килим беше груб и твърд за лежане. Копнееше за собственото си легло, но нищо по-малко от изгаряне не би могло да изтрие смрадта от греха на Стийв и майка ù.
Дори не разбираше защо Илона си правеше труда да се крие. Заниманията ù не бяха тайна за някого. Със същия успех можеше просто да премести Ърни във всекидневната и да вземе Стийв в леглото си.
Лийша нямаше търпение да напусне къщата заедно с Гаред.
Лежеше будна, слушаше как демоните изпробват защитите и си представяше как двамата с Гаред въртят работилницата за хартия, баща ù си гледа старините, а майка ù и Стийв за жалост са починали. Коремът ù е заоблен и пълен, тя се грижи за книгите, а Гаред се прибира разкършен и потен от мелницата. Целува я, докато дечурлигата им се надбягват из работилницата.
Този образ я стопли, но тя си припомни думите на Бруна и се зачуди дали няма да ù липсва нещо, ако отдаде живота си на децата и хартията. Отново затвори очи и си се представи като билкарката на Хралупата на дърваря, как всички разчитат на нея да излекува болежките им, да изроди децата им и да изцери раните им. Тази картина беше наистина могъща, но в нея по-трудно се вписваха Гаред и децата. Билкарката трябваше да посещава болните, а Лийша хич не го виждаше Гаред да ù носи инструментите и билките, още по-малко пък да наглежда децата им, докато тя работи.
Бруна се беше справила, колкото и десетилетия да бяха минали оттогава – бе минала под венчило, бе отгледала деца и все пак бе успявала да се грижи за хората, но Лийша не проумяваше как е смогнала. Трябваше да пита старицата.
Чу се щракване, Лийша вдигна поглед и видя Гаред да излиза на пръсти от работилницата. Тя се направи на заспала, остави го да се приближи и тогава рязко се извърна.
– Какво правиш тук? – прошепна тя. Гаред подскочи и покри уста, за да заглуши писъка си. Лийша трябваше да прехапе устната си, за да не се разсмее.
– Дойдох само да ползвам тоалетната – прошепна Гаред, като пристъпи напред и застана на колене до нея.
– В работилницата има тоалетна – напомни му Лийша.
– Тогава значи съм дошъл за целувка за лека нощ – каза той и се наведе с издадени устни.
– Получи три още когато си легна – каза Лийша и игриво му даде бърза целувка.
– Толкова ли е лошо, че искам още една? – попита Гаред.
– Предполагам, че не – отвърна Лийша и сложи ръце около раменете му.
Малко по-късно се дочу скърцането на друга врата. Гаред замръзна и се заоглежда за скривалище. Лийша му посочи един от столовете. Гаред беше прекалено едър, за да се скрие изцяло, но в светлината на мъждукащите оранжеви припламвания на огнището, това можеше да се окаже достатъчно.
Миг по-късно се появи блед светлик и разби тази надежда. Лийша едва успя да легне обратно на земята и да затвори очи, преди лъчите му да обходят стаята.
През притворените си клепачи, Лийша видя как майка ù оглежда всекидневната. Фенерът в ръката ù беше почти изцяло затулен и лъчите му хвърляха големи сенки, които даваха на Гаред възможност да остане скрит, стига тя да не се взираше прекалено внимателно.
Притесненията им се оказаха напразни. След като се увери, че Лийша спи, Илона влезе при Стийв и затвори вратата зад себе си.