– Рен ги чатка нещата, а, Гар? – попита Глин. – Снощи да не си си намерил нова калъфка за брадвата?
Лийша се наежи и понечи да им отговори, но Гаред сложи ръка на рамото ù.
– Не им обръщай внимание – каза той. – Само те дразнят.
– Можеше да защитиш честта ми – каза Лийша. Създателят знаеше, че момчета бяха готови да се сбият по всеки друг повод.
– О, няма да им се размине – обеща Гаред. – Просто не ща така пред тебе. По ми се ще да ме мислиш за кротък.
– Ти си кротък – каза Лийша и се изправи на пръсти, за да целуне бузата му. Момчетата се раздюдюкаха, а Лийша им се изплези на тръгване.
– Глупаво момиче – измънка Бруна, когато Лийша ù сподели какво е казала на Илона. – Само идиот би си разкрил картите още в началото на играта.
– Това не е игра, а моят живот! – каза Лийша.
Бруна я сграбчи за бузите и ги стисна толкова силно, че устните на Лийша се разделиха.
– Още по-добра причина да покажеш малко разум – изръмжа тя, гневно впила в нея млечните си очи.
Лийша почувства как я обземат парещите пламъци на гнева. Коя беше тази жена, че да ù говори така? Бруна сякаш намираше за какво да презира всеки един от селото, като сграбчваше, удряше и заплашваше когото си поиска. Беше ли всъщност по-добра от Илона? Наистина ли мислеше за доброто на Лийша, когато ù разказа всички онези ужасни неща за майка ù, или я манипулираше, за да стане нейна чирачка, точно както Илона я подтикваше да се омъжи рано за Гаред и да му роди деца? Сърцето на Лийша желаеше и двете неща, но вече не издържаше да бъде притискана.
– Виж ти, кой се е върнал – понесе се глас от вратата, – детето чудо.
Лийша вдигна поглед и видя Дарси, която стоеше на вратата на Свещения дом с наръч дърва за огрев. Жената не направи никакво усилие да прикрие неприязанта си към Лийша и можеше да бъде също толкова сраховита, колкото и Бруна, стига да поискаше. Лийша се беше опитала да я увери, че не представлява заплаха, но опитите за преговори сякаш само влошиха нещата. Дарси беше решила да не я харесва.
– Не вини Лийша, че е научила за два дни повече, отколкото ти за първата си година – сряза я Бруна, а Дарси тръшна дървата на земята и вдигна тежкия железен ръжен, за да разръчка огъня.
Лийша беше сигурна, че никога няма да се спогоди с Дарси, ако Бруна продължава да бърка с пръст в раната, но се зае да стрива билки за компреси. Неколцина от тези, които бяха получили изгаряния при нападението, бяха развили кожни инфекции и се нуждаеха от постоянна грижа. Но имаше и по-зле. Бруна бе ставала на два пъти от сън през нощта, за да се бори за живота им, но засега билките и уменията ù не даваха резултат.
Старицата беше поела пълен конрол над Свещения дом, разпореждаше се с пастир Майкъл и с останалите като с мливарийски слуги. Държеше Лийша постоянно до себе си, като не спираше да ù говори с храчливия си дрезгав глас, да ù обяснява за естеството на раните и свойствата на билките, които използваше за да ги лекува. Лийша я гледаше как реже и шие плът и усети, че стомахът ù притръпва към тези неща.
Сутринта изтля в следобед и Лийша се принуди насила да накара Бруна да поспре и да хапне. Другите може и да не забелязваха напрежението в дишането на старата жена или треперенето на ръцете ù, но Лийша го виждаше.
– За днес – толкова! – каза тя накрая и взе хаванчето и чукалото от ръцете на билкарката. Бруна я прониза с поглед.
– Върви да си починеш – каза Лийша.
– Коя си ти бе, моме, да ми... – започна Бруна и посегна към тоягата си.
Лийша познаваше този жест и беше по-бърза: грабна тоягата и я насочи право към орловия нос на Бруна.
– Ще имаш нов пристъп, ако не си починеш – смъмри я тя. – Извеждам те навън и никакви възражения! Стефни и Дарси могат да поемат нещата за час.
– Съмнявам се – промърмори Бруна, но позволи на Лийша да ù помогне да се изправи и да я отведе навън.
Слънцето беше високо в небето, а тревата около Свещения дом беше тучна и зелена, с изключение на няколкото парчета земя, овъглени от огнени демони. Лийша постла одеяло и помогна на Бруна да се отпусне върху него, а после донесе специален чай и мек хляб, който да не напряга малкото ù останали зъби.
Поседяха известно време в спокойно мълчание, като се наслаждаваха на топлия пролетен ден. Лийша си помисли, че не е било справедливо да сравнява майка си с Бруна. Кога за последен път двете с Илона бяха посядали заедно, за да си помълчат спокойно на слънце? Това беше ли се случвало някога въобще?
Хриплив звук я накара да се обърне и тя видя, че Бруна похърква. Усмихна се и зави жената с шала ù. Изпъна крака и забеляза Сайра и Мейри, които бродираха на тревата недалеч от нея. Те ù помахаха да дойде и се сместиха, за да ù направят място на одеялото си.