– Как върви билкарсвото? – попита Мейри.
– Изтощително – отвърна Лийша. – Къде е Бриана?
Момичетата се спогледаха и се разкискаха.
– Някъде в гората с Евин – каза Сайра.
Лийша цъкна с език.
– Това момиче ще свърши като Клариса – каза тя.
Сайра сви рамене.
– Бриана казва, че не можеш да презираш нещо, преди да си го пробвал.
– Ти да не си тръгнала да го пробваш? – попита Лийша.
– Мислиш си, че няма причина да не изчакаш – каза Сайра. – И аз така си мислех, преди да ми отнемат Джак. Сега бих дала всичко, ако можех да го имам поне веднъж преди да умре. Дори да родя неговото дете.
– Извинявай – каза Лийша.
– Няма нищо – отвърна тъжно Сайра. Лийша я прегърна и Мейри се присъедини.
– О, колко сладко! – чу се вик зад тях. – Аз също искам прегръдка!
Те погледнаха нагоре, точно когато Бриана се сгромоляса върху тях, и трите се натъркаляха на земята през смях.
– Днес си в добро настроение – каза Лийша.
– Малко палуване в гората помага – каза Бриана, като ù смигна и я сръчка в ребрата. – А, и – запя тя – Еееевин ми издааааадеее таааайнааа!
– Казвай бързо! – извикаха и трите момичета едновременно.
Бриана се разсмя и очите ù се стрелнаха към Лийша.
– Може би по-късно – каза тя. – Как се чувства чирачката на бабишкерата днес?
– Не съм ù чирачка, каквото и да си мисли Бруна – каза Лийша. – Ще поема работилницата на баща ми, след като се оженим с Гаред. Просто ù помагам с ранените.
– По-добре ти отколкото аз – каза Бриана. – Билкарсвото изглежда тежка работа. Изглеждаш ужасно. Наспа ли се снощи?
Лийша поклати глава.
– Подът до огнището не е удобен като леглото – каза тя.
– Нямам нищо против да спя на пода, ако тялото на Гаред ми беше одеяло – заяви Бриана.
– И какво точно би трябвало да значи това? – попита Лийша.
– Не се прави на глупава, Лийш – каза Бриана с нотка на раздразнение. – Ние сме ти приятелки.
Лийша се накокошини.
– Ако намекваш, че... !
– Свий перките, Лийша – каза Бриана. – Знам, че снощи Гаред те е имал. Надявах се, че ще ни кажеш честно за това.
Сайра и Мейри затаиха дъх, а Лийша ококори очи и лицето ù почервеня.
– Не е имал нищо подобно! – извика тя. – Кой ти каза това?
– Евин – усмихна се Бриана. – Каза, че Гаред се хвалил цял ден.
– Значи Гаред е пълен лъжец! – изкрещя Лийша. – Аз да не съм някоя уличница, която ходи нагоре-надолу да...
Лицето на Бриана помръкна, Лийша се сепна и покри уста.
– О, Бриана – каза я. – Извинявай много! Нямах предвид...
– Напротив, мисля, че го имаше – отвърна Бриана. – Мисля, че това беше единственото искрено нещо, което си казала днес.
Тя се изправи и изтупа полите си, а от обичайното ù добро настроение не бе останала ни следа.
– Хайде, момичета – каза тя. – Да отидем няккъде, където въздухът е по-чист.
Сайра и Мейри се спогледаха, след това погледнаха и Лийша, но Бриана вече вървеше и те бързо се изправиха, за да я последват. Лийша отвори уста, но така и не се сети какво да им каже.
– Лийша! – повика я Бруна.
Обърна се и видя как старата жена, подпряна на бастуна си, се мъчи да се изправи. Лийша хвърли огорчен поглед към своите отдалечаващи се приятелки и се втурна да помага на старицата.
Лийша чакаше, когато Гаред и Стийв се зададоха с небрежна крачка към къщата на баща ù. Шегуваха се и се смееха, и веселото им настроение даде на Лийша смелостта, от която се нуждаеше. Тя подхвана полите си в стегнати до бяло юмруци и тръгна към тях.
– Лийша! – приветства я Стийв с подигравателна усмивка. – Как е моята бъдеща дъщеря днес?
Той разпери широко ръце, сякаш готов да я помете с прегръдка. Лийша го игнорира, отиде право при Гаред и го зашлеви.
– Хей! – извика Гаред.
– Охо! – изсмя се Сийв.
Лийша го прикова с най-добрия кръвнишки поглед на майка си и той вдигна ръце в знак на помирение.
– Гле’ам, че имате нешо да си говорите – каза той – тъй че ви оставям.
Погледна Гаред и му смигна.
– Удоволствието си има цена – посъветва го той на тръгване.
Лийша се извърна рязко към Гаред и отново замахна към него. Той ù хвана китката и я стисна здраво.
– Лийша, спри! – настоя той.
Лийша игнорира болката в ръката си и го фрасна с коляно между краката. Дебелите ù поли омекотиха удара, но той се оказа достатъчен, за да прекъсне хватката на Гаред и да го събори на земята, докато стиска чатала си. Лийша го ритна, но Гаред беше покрит с дебел слой здрави мускули, а ръцете му защитаваха единственото място, което силата ù можеше да уязви.