– Лийша, какво по ядроните ти става? – попита задъхано Гаред, но беше прекъснат от ритник в устата му.
Гаред изрева и когато тя отново понечи да го ритне, той сграбчи крака ù и го бутна назад, при което и тя политна. Падна по гръб, въздухът ù излезе и още преди да се съвземе Гаред се хвърли върху нея, хвана ръцете ù и я прикова на земята.
– Да не си полудяла? – извика той, докато тя продължаваше да се мята под него. Лицето му беше полилавяло, а очите му сълзяха.
– Как можа? – изпищя Лийша. – Ядронски син такъв, как можа да постъпиш така жестоко?
– Нощите да ме вземат, Лийша, за какво говориш? – изхриптя Гаред, притискайки я още по-силно надолу.
– Как можа? – попита тя отново. – Как можа да излъжеш и да кажеш на всички, че снощи си ме отворил?
Гаред изглеждаше искрено изненадан.
– Кой ти каза това? – настоя да узнае той и Лийша се осмели да се надява, че лъжата не е негова.
– Евин е казал на Бриана – отвърна тя.
– Ще убия този ядронски син – изръмжа Гаред, като отмести тежестта си назад. – Обеща да си държи устата затворена.
– Значи е истина? – изпищя Лийша. Здраво изнесе коляното си нагоре, Гаред изрева и се претърколи настрана. Тя се изправи и изплъзна от обсега му, преди той да се съвземе достатъчно, за да я хване.
– Защо? – попита тя настоятелно. – Защо ще разправяш такива лъжи?
– Ами нали знаеш, дърварски приказки – изстена той, – к’во толкова.
Лийша никога в живота си не беше плюла, но сега заплю Гаред.
– Какво толкова? – изкрещя тя. – Съсипа живота ми заради “какво толкова”?
Гаред се изправи и Лийша се отрдъпна. Той протегна ръце напред, но остана на разстояние.
– Животът ти не е съсипан – каза той.
– Бриана знае! – възрази Лийша. – И Сайра, и Мейри! До утре цялото село ще знае!
– Лийша... – започна Гаред.
– На колко други? – прекъсна го тя.
– Какво?
– На колко други разказа, идиот такъв? – извика тя.
Той мушна ръце в джобовете си и сведе поглед.
– Само на останалите дървари.
– Нощите да ме вземат! На всичките ли? – Лийша се затича към него и задра лицето му с нокти, но той хвана ръцете ù.
– Успокой се! – извика той. Ръцете му, като два бута шунка, стиснаха нейните и острата болка я накара да се осъзнае.
– Боли! – каза тя с цялото спокойствие, което успя да насъбере.
– Така и трябва – каза той, като поразхлаби захвата си без да я пуска. – Съмня’ам се да боли повече от ритник в шишарките.
– Заслужи си го – каза Лийша.
– Може и така да е – каза Гаред. – С’а ще можем ли да поговорим кат’ цивилизовани хора?
– Ако ме пуснеш – каза тя.
Гаред се намръщи, после бързо я пусна и отскочи извън обхвата на ритниците ù.
– Ще кажеш ли на всички, че си излъгал? – попита Лийша.
Гаред поклати глава.
– Не мога да направя това, Лийш. Ше ме вземат за идиот.
– По-добре мен да ме вземат за курва, нали? – отвърна Лийша.
– Ти не си ник’ва курва, Лийш, ние сме обещани. Не е кат’ при твойта Бриана.
– Хубаво – каза Лийша. – Може и аз да разкажа някоя и друга лъжа. Ако приятелите ти са те закачали преди, какво ли ще кажат, ако им споделя, че не си бил достатъчно твърд, за да свършиш работата?
Гаред сви един от огромните си юмруци и леко го вдигна.
– По-добре да не го правиш т’ва, Лийш. Аз съм търпелив с теб, но ако тръгнеш да разправяш такива лъжи, заклевам се...
– Но няма проблем ти да лъжеш за мен? – попита Лийша.
– Няма да има значение, щом се оженим – каза Гаред. – Всички ще забравят.
– Аз няма да се омъжа за теб – отвърна Лийша и изведнъж усети как огромен товар падна от плещите ù.
Гаред се навъси.
– Не е като да имаш избор – каза той. – Дори някой да поиска да те вземе сега, като оня книжен плъх Джона или некъв друг от сорта, ще го пребия. Никой в Хралупата на дърваря няма да ми вземе т’ва, дето си е мое.
– Наслаждавай се на плодовете на своята лъжа – каза Лийша и се обърна, преди той да види сълзите ù, – защото по-скоро бих се дала на нощта, отколкото да те оставя да я превърнеш в реалност.
Лийша впрегна цялата си сила да не избухне в сълзи, докато приготвяше вечерята. Всеки звук от Гаред или Стийв беше като нож в сърцето ù. Миналата нощ Гаред я бе съблазнил. Почти му беше дала това, което искаше, с ясното съзнание за последствията. Заболя я, когато му отказа, но смяташе, че нейното целомъдрие ù принадлежи и че само тя може да му го даде. Никога не си бе представяла, че той може да ù го отнеме само с една-единствена дума или въобще, че би го направил.