– Добре, че прекарваш толкова време с Бруна – чу шепот в ухото си.
Лийша се обърна и видя Илона да се подсмихва самодоволно насреща ù.
– Не бихме искали да се появиш с издут корем на сватбата си – каза Илона.
Лийша съжали, че намекна за чая ù тази сутрин, отвори уста, за да отговори, но още преди да каже и дума, майка ù се изкиска, врътна се и излезе.
Лийша се изплю в паницата ù. А също и в тези на Стийв и Гаред. Изпитваше кухо удовлетворение, докато ядяха.
Вечерята протече кошмарно, Стийв шепнеше в ухото на майка ù, а Илона се кикотеше на думите му. Гаред беше забил поглед в Лийша и през цялото време не го свали, но тя отказваше да го погледне. Седеше, вторачена в паницата си и ровичкаше яденето си сковано. Същото правеше и баща ù до нея.
Изглежда само Ърни не беше чул лъжата на Гаред. Лийша беше благодарна за това, но със сърцето си знаеше, че неведението му няма да продължи дълго. Прекалено много хора изглежда бяха решени да я унищожат.
Напусна масата в мига, в който това стана възможно. Гаред не помръдна от мястото си, но Лийша усети, че очите му я следват. В момента, в който той се оттегли в работилницата, тя го залости вътре и се почувства малко по-спокойна.
Както и в много други предишни нощи, Лийша плака, докато заспи.
Лийша стана с усещането, че не е успяла да мигне. Майка ù отново бе посетила Стийв през нощта, но пъшканията им насред какофонията на демоните този път предизвикаха у Лийша единствено вцепенение.
Посред нощ и Гаред задумка по вратата към къщата, след като откри, че е залостена. Лийша мрачно се усмихна, като го чу как изпробва резето отново и отново, преди да се предаде.
Ърни дойде да я целуне по челото, докато тя слагаше овесената каша на огъня. Това беше първият път от дни насам, в който двамата оставаха насаме. Тя се чудеше какво ще стане с вече съкрушения ù баща, когато лъжата на Гаред стигне до ушите му. Преди време той може би щеше да ù повярва, но след скорошното предателство на жена му едва ли имаше много доверие за даване.
– И днес ли ще лекуваш болните? – попита Ърни. Лийша кимна и той ù се усмихна. -Това е добре.
– Съжалявам, че напоследък не намирам време за работилницата – каза Лийша.
Той хвана ръцете ù, приведе се над нея и я погледна в очите.
– Хората са по-важни от хартията, Лийша.
– Дори лошите? – попита тя.
– Дори лошите – потвърди той. Усмивката му беше огорчена, но в отговора му нямаше нито колебание, нито съмнение: – И най-ужасния човек да намериш, пак ще откриеш нещо по-лошо, само като погледнеш нощем през прозореца.
Лийша заплака, а баща ù я придърпа към себе си, залюля я напред-назад и загали косата ù.
– Гордея се с теб, Лийш – прошепна той. – Правенето на хартия беше моята мечта. Защитите няма да се сринат, ако тръгнеш по друг път.
Тя го прегърна силно и напои ризата му със сълзите си.
– Обичам те, татко – каза тя. – Каквото и да се случи, никога не се съмнявай в това.
– Никога не бих и могъл, слънчице – каза той. – Аз също винаги ще те обичам.
Известно време тя остана така, вкопчена в него. Баща ù, единственият ù останал приятел в целия свят.
Лийша офейка през вратата, докато Гаред и Стийв си обуваха ботушите. Надяваше се да не срещне никого по пътя за Свещения дом, но приятелите на Гаред я чакаха отвън. Поздравът им беше градушка от подвиквания и подсвирквания.
– Дойдохме само да са уверим, че двете с майка ти не сте натиснали Гаред и Стийв в леглата, щото то тря’а и да се бачка! – провикна се Рен.
Лийша пламна в руменина, но не каза нищо, мина между тях и избърза надолу по пътя. Зад гърба ù смеховете им секнаха.
Със сигурност не си въобразяваше: хората я зяпаха и си шушукаха след нея. Бързаше към безопасността на Свещения дом, но когато пристигна, Стефни ù прегради пътя към вратата. Ноздрите ù бяха разширени, сякаш Лийша вонеше на лугата, с която баща ù правеше хартия.
– Какво правиш? – попита Лийша. – Пусни ме да мина. Тук съм за да помогна на Бруна.
Стефни поклати глава.
– Ти няма да замърсиш това свещено място с греха си – каза ù тя презрително.
Лийша се изправи в цял ръст, беше с половин глава по-висока от Стефни, но все пак се чувстваше като мишка пред котка.
– Не съм извършила никакъв грях – каза тя.
– Ха! – изсмя се Стефни. – Цялото село знае, какви ги вършите с Гаред през нощта. Имах надежди за теб, момиче, но изглежда все пак си на майка си дъщеря.
– Какво става тук? – прогърмя дрезгавият глас на Бруна, преди Лийша да успее да отговори.
Стефни се обърна, издута от високомерие, и погледна надолу към старата билкарка.