– Това момиче е една курва и аз няма да я допусна в дома на Създателя.
– Ти няма да я допуснеш? – попита Бруна. – Сега ти ли си Създателят?
– Не богохулствай на това място, стара жено – каза Стефни. – Думите му са написани, така че всички да ги видят.
Тя вдигна подвързаното с кожа томче на Канона, което разнасяше навсякъде.
– Развратниците и прелюбодейците крепят сполетялото ни Нашествие, а това доста точно описва тази уличница и майка ù.
– И къде ти е доказателството за престъплението ù? – попита Бруна.
Стефни се усмихна.
– Гаред се е похвалил за греха си на всеки, който е бил готов да го слуша – каза тя.
Бруна изръмжа и най-внезапно я цапардоса с тоягата си по главата, при което я събори на земята.
– Тръгнала си да порицаваш едно момиче, само защото някакво си момче се било похвалило, така ли? – кресна ù тя. – Фукните на момчетата струват колкото вятъра, дето ги разнася, и ти добре знаеш това!
– Всички знаят, че майка ù е курвата на селото – подсмихна се Стефни презрително. Струйка кръв потече по слепоочието ù: – Крушата не пада по-далеч от дървото!
Бруна завъртя тоягата си в рамото на Стефни и тя изпищя от болка.
– Хей, там! – извика Смит, тичайки към тях. – Стига толкова!
Пастир Майкъл го следваше по петите.
– Това тук е Свещен дом, не някаква си Анжиерска кръчма...
– А вие не се бъркайте в женските работи и ако си знаете интереса, стойте настрана! – сопна им се Бруна, с което им сви перките. След това пак се извърна към Стефни: – Ти ли ще им кажеш или аз да им кажа за твоя грях?
– Аз нямам грехове, вещице! – каза Стефни.
– Изродила съм всяко дете в това село – отвърна Бруна, достатъчно тихо, че да не чуят мъжете, – и въпреки слуховете, много добре виждам какво държа в ръцете си, особено ако то е бебе.
Стефни пребледня като платно и се обърна към мъжа си и пастира.
– Стойте настрана от това! – извика тя.
– Демоните да ме вземат, ако го направя! – извика Смит. Грабна тоягата на Бруна, като я издърпа и от ръцете на жена си: – Слушай добре, жено – рече той на Бруна, – билкарка или не, нямаш право да ходиш нагоре-надолу и да удряш когото свариш!
– О, ама жена ти може да ходи нагоре-надолу и да порицава когото свари, тъй ли? – сопна се Бруна.
Грабна обратно тоягата си от ръцете му и го прасна по главата. Смит залитна назад, потривайки глава.
– Добре – каза той, – опитах с добро.
Обикновено Смит казваше това преди да запретне ръкави и физически да изхвърли някого от кръчмата си. Не беше висок мъж, но набитото му телосложение беше яко, пък и през годините бе натрупал сериозен опит в разправите с пияни дървари.
Бруна не беше мускулест дървар, но не изглеждаше ни най-малко уплашена. И не отстъпи ни крачка назад, когато се Смит се втурна към нея.
– Хубаво! – извика тя. – Изхвърли ме! Сам си смеси билките! Двамцата със Стефни ще лекувате вътре хората, дето повръщат кръв и са хванали демонска треска! Сами си израждайте бебетата, като така и така сте почнали! Варете си свои лекове! Сами си прикадявайте с лековит тамян! За какво ви е да слушате вещицата?
– Наистина за какво? – попита Дарси.
Всички я зяпнаха, когато тя застана до Смит.
– Мога да смесвам билки и да израждам бебета толкова добре, колкото и тя – каза Дарси.
– Ха! – отвърна Бруна.
Дори Смит я погледна с недоверие. Дарси не им обърна внимание.
– Аз казвам, че е време за промяна – продължи тя. – Може и да нямам стогодишен опит като Бруна, но няма да тормозя всички наред.
Смит се почеса по брадичката и хвърли поглед към Бруна, която се кикотеше.
– Продължавай – предизвика я тя. – Почивката може и добре да ми дойде. Но да не идвате да ми плачете на рамото, когато свинята зашие това, дето е трябвало да го реже, и среже това, дето е било за шиене.
– Може би Дарси заслужава да ù се даде шанс – каза Смит.
– Тогава значи е решено! – каза Бруна и потропа с тояга по пода. – Погрижете се да уведомите и останалите в селото при кого да ходят за лековете си. Ще съм ви много признателна за спокойствието!
Тя се обърна към Лийша.
– Идвай, момиче, помогни на старата вещица да се прибере у дома.
Хвана ръката на Лийша и двете поеха към вратата.
Когато минаха покрай Стефни, обаче, Бруна спря, посочи я с тоягата си и прошепна нещо, което само трите жени можаха да чуят.
– Само още една дума да кажеш за това момиче или пък да позволиш друг да я хули, и цялото село ще разбере за срама ти.
Ужасеното изражение на Стефни преследваше Лийша през целия път до колибата на Бруна.