– По-добре влез вътре, Лийша – посъветва я Бруна, докато демона гореше, – да не би да се простудиш.
***
Лийша седеше, увита в един от шаловете на Бруна и наблюдаваше парата над чая, от който нямаше никакво желание да пие. Виковете на дървесния демон дълго се чуваха отвън, преди да се превърнат в тих скимтеж и да изчезнат. Лийша си представи тлеещите останки на двора и си помисли, че ще повърне.
Бруна седеше до нея в люлеещия се стол и си тананикаше тихичко, докато плетеше пъргаво с куките си. Лийша не разбираше спокойствието ù. Тя се чувстваше сякаш никога повече нямаше да постигне мир.
Старата билкарка я прегледа без да продума, само сумтеше от време на време, докато мажеше с мехлем и превръзваше раните на Лийша, малка част от които бяха причинени от стремглавото ù бягство. Също така тя показа на Лийша как да сгъва и да поставя между краката си чисто парче плат, което да попива кръвотечението, и я предупреди, че трябва да го сменя често.
Но сега Бруна си седеше сякаш нищо необикновено не се беше случило и потракването на куките ù, заедно с пращенето на огъня, бяха единствените звуци в стаята.
– Какво му направи на онзи демон? – попита Лийша, когато усети, че не издържа повече.
– Течен демоногън – отвърна Бруна. – Трудно се прави. Много е опасен. Но това е единственото средство срещу дървесни демони, което познавам. Дървеняците не ги хваща обикновен пламък, обаче течният демоногън пърли като огнена плюнка.
– Не знаех, че нещо би могло да убие демон – каза Лийша.
– Казах ти и преди, момиче, че билкарките пазят науката за света – каза Бруна. Изсумтя и се изплю на пода. – Поне една малка част от нас. Може и да съм последната, която знае тази дяволска рецепта.
– Защо не я споделиш с останалите? – каза Лийша. – Бихме могли да се отървем от демоните завинаги.
Бруна сеизкикоти.
– Да се отървем, а? – попита тя. – А може би ще се отървем от селото, като го изгорим до основи. Или да се отървем от горите, като ги подпалим. Никоя от познатите ни температури не може и да погъделичка дори огнен демон или да спре камемен. Пламъците на никой огън не могат да се издигнат до височината, на която един въздушен демон лети, нито пък да подпалят езеро или блато, за да достигнат воден демон.
– И все пак – настоя Лийша, – това, което направи тази нощ, доказва от каква полза може да ни бъде. Ти спаси живота ми.
Бруна кимна.
– Пазим знанието на стария свят за деня, в който отново ще има нужда от него, но това знание носи и огромна отговорност. Ако историите за древните войни на мъжете ни казват нещо, то е че не може да се разчита на тях с тайните на огъня.
– Затова билкарите винаги са жени – продължи тя. – Мъжете не могат да владеят подобна сила, без да я използват. С удоволствие бих изпратила на Смит гърмящи пръчки или празнични фишеци, но не бих му казала как се правят.
– Дарси е жена – каза Лийша, – но ти и нея не я научи.
Бруна изпухтя.
– Тая крава дори да имаше акъл да смеси два химикала без да се запали, пак си е на практика мъж в мисленето. Ще я науча да вари демоногън или горящ барут не преди да науча Стийв.
– Утре ще дойдат да ме търсят – каза Лийша.
Бруна посочи изстиващия ù чай.
– Пий – нареди тя. – Ще се оправяме с утрешния ден като дойде.
Лийша изпълни нареждането, като забеляза киселия вкус на тъпчиплевела и горчивината на небесничето, и изведнъж се почувства ужасно замаяна. Сякаш някъде отдалеч тя осъзна, че изпуска чашата си.
Сутринта донесе със себе си болка. Бруна сложи в чая на Лийша твърдокоренче, за да притъпи паренето в раните ù, както и спазмите, които стискаха корема ù, но сместа хвърли сетивата ù в пълно безредие. Стори ù се, че се носи над леглото, на което лежеше, а същевременно крайниците ù тежаха като олово.
Ърни пристигна скоро след изгрев слънце. Щом я видя се разплака, коленичи до леглото ù и я притисна в прегръдките си.
– Помислих, че съм те загубил – изхлипа той.
Лийша се пресегна немощно и прокара пръсти през оредяващата му коса.
– Ти не си виновен – прошепна тя.
– Отдавна-отдавна трябваше да се изправя срещу нея – призна той.
– Доста меко казано – изсумтя Бруна, докато плетеше. – Никой мъж не бива да дава на съпругата си да го тъпче така.
Ърни кимна, без да има какво да ù отвърне. Лицето му се сви, а зад очилата му се появиха още сълзи.
По вратата се затропа. Бруна погледна Ърни, който отиде да отвори.
– Тя тук ли е – чу Лийша гласа на майка си и спазмите ù се удвоиха. Почувства се прекалено слаба за да се бори. Нямаше сила дори да се изправи на крака.