– Ще те нося, ако поискаш – каза Смит.
– Не ставай идиот – отвърна Бруна.
Половината село се беше събрало пред Свещния дом. Настъпи всеобщо облекчение, когато Бруна се появи, и шепот при вида на Лийша със скъсаната ù рокля и рани.
Старухата не обърна внимание на никого, проправи си път между хората и влезе направо вътре. Лийша видя Гаред и Стийв да лежат на болнични легла с влажни кърпи на очите си и преглътна доволната си усмивка. Бруна ù беше обяснила, че дозата пипер и вонливка, която им хвърли, няма да им нанесе трайна вреда, но се надяваше, че Дарси не разбира достатъчно, за да им го каже. Илона я изгледа свирепо от мястото си до тях.
Бруна отиде право при леглото на Анди. Той беше плувнал в пот и смърдеше. Кожата му беше пожълтяла, а препаската около слабините му беше изцапана с кръв, урина и изпражнения. Бруна погледна към него и се изплю. Дарси стоеше наблизо. Личеше си, че беше плакала.
– Лийша, развий билките – нареди Бруна. – Имаме работа за вършене.
Дарси изтича и се пресегне да вземе платното от Лийша.
– Аз мога да го направя – каза тя. – Ти самата изглеждаш на ръба на припадъка.
Лийша издърпа платното и поклати глава.
– Това е моето място – каза тя, развърза платното и го разгъна, за да открие многото джобове, пълни с билки.
– Сега Лийша е моят чирак! – извика Бруна, така че всички да я чуят. Погледна Илона право в очите и продължи. – Обетът им с Гаред е разтрогнат и сега тя ще ми служи седем години и един ден! Всеки, който има да каже нещо против това или самата нея, ще има възможността сам да си лекува болните.
Илона отвори уста, но Ърни я посочи с пръст.
– Мълчи! – изрева той.
Илона се ококори, закашля се и преглътна думите си. Ърни кимна и отиде при Смит. Двамата мъже отидоха в ъгъла и започнаха да си приказват нещо тихо.
Лийша изгуби представа за времето, докато работеше заедно с Бруна. Дарси без да иска бе срязала червото на Анди, докато се опитвала да изреже демонската гнилоч, и така го бе отровила със собствените му нечистотии. Бруна не спираше да ругае, докато се трудеше да поправи стореното, пращаше Лийша да чисти инструменти, да ù носи билки и да забърква отвари. Учеше я в движение, като ù обясняваше грешките на Дарси и какво е необходимо, за да се поправят, а Лийша слушаше внимателно.
Накрая, когато вече бяха сторили всичко по силите си, те зашиха раната и я бинтоваха в чиста превръзка. Анди потъна в упоен сън, но изглеждаше сякаш диша по-леко, а кожата му бе по-близко до естествения си цвят.
– Ще се оправи ли? – попита Смит, докато Лийша помагаше на Бруна да се изправи.
– Не и благодарение на теб или Дарси – сопна се Бруна. – Но ако лежи точно там, където е, и прави точно това, което му се каже, ще прескочи трапа.
На тръгване Бруна се отби покрай леглата на Стийв и Гаред.
– Свалете тези глупави превръзки от очите си и спрете да хленчите – сряза ги тя.
Гаред пръв изпълни нареждането и замижа на светлината.
– Аз виждам! – извика той.
– Разбира се, че виждаш, тъпа дървена главо – каза Бруна. – Селото се нуждае от някого, който да пренася тежки неща от едно място на друго, а кьорав няма да ставаш за тази работа. – Тя размаха тоягата си към него: – Но изпречиш ли ми се пак, слепотата ще се окаже най-малката ти грижа!
Гаред пребледня и кимна.
– Добре – каза Бруна. – А сега, кажи си правичката. Отне ли цветето на Лийша?
Гаред се огледа изплашен. Накрая погледът му се заби в земята.
– Не – каза той. – Това беше лъжа.
– По-силно, момче – сопна се Бруна. – Аз съм стара жена и ушите ми не чуват така, както преди.
По-силно, така че всички да чуят, тя попита: – Отне ли цветето на Лийша?
– Не! – извика Гаред, а лицето му почервеня повече, отколкото след лютящия прах.
Шепотът плъзна като огън из тълпата при тези думи.
Стийв вече си беше махнал превръзката и плесна сина си здраво по тила.
– Като се приберем, ще ти дам да видиш ядрони посред бял ден – изръмжа той.
– Не и в моя дом – каза Ърни. Илона го погледна ядно, но Ърни не ù обърна внимание и посочи с палец към Смит: – За вас двамата има стая в странноприемницата – каза той.
– Чиято цена ще си отработите – допълни Смит, – а до месец да сте се изнесли, дори за това време да сте издигнали само един навес.
– Абсурд! – каза Илона. – Не могат да работят за стаята си и да си построят къща за месец!
– Мисля, че ти си имаш свои грижи – каза Смит.
– Какво искаш да кажеш? – попита Илона.
– Иска да каже, че ще трябва да вземеш решение – отвърна Ърни. – Или ще се научиш да спазваш брачния си обет, или ще накарам пастира да го разтрогне и тогава ще можеш да се пренесеш при Гаред и Стийв под навеса им.