– Ти се шегуваш – каза Илона.
– Никога не съм бил по-сериозен – отвърна Ърни.
– Да върви по ядроните – каза Стийв. – Идвай с мен.
Илона го погледна косо.
– Да живея под навес? – попита тя. – Едва ли.
– Тогава най-добре да се отправяш към къщи – каза Ърни. – Ще ти трябва много време да се научиш кое къде е в кухнята.
Илона се навъси и Лийша знаеше, че борбата на баща ù едва сега започва, но майка ù напусна, както ù наредиха, а това беше много красноречиво относно шансовете му.
Ърни целуна дъщеря си. – Гордея се с теб – каза той. – И се надявам, че някой ден и аз ще те накарам да се гордееш с мен.
– О, тате – каза Лийша и го прегърна, – ти вече го направи.
– Значи ще се прибереш у дома? – попита той с надежда.
Лийша се обърна към Бруна, после към него и поклати глава.
Ърни кимна и отново я прегърна.
– Разбирам.
Седма глава
Роджър
318 СЗ
Роджър следваше майка си и докато тя метеше странноприемницата, той размахваше малката си метла от ляво на дясно, имитирайки широкия ù замах. Тя погледна надолу към него и му се усмихна, разроши яркочервената му коса и той засия насреща ù. Беше на три години.
– Измети зад пещта, Роджър – каза тя и той побърза да изпълни заръката, като заблъска снопчето си от клонки в процепа между пещта и стената, и наоколо се разхвърчаха дървени стърготини и късчета кора. Майка му замете последиците в спретната купчинка.
Вратата се отвори рязко и бащата на Роджър влезе с купчина дърва в ръцете. Ръсеше парченца кора и кал, докато прекосяваше стаята.
– Джесъм! – извика жената. – Току-що изметох тук!
– Аз помагам мета! – заяви на висок глас Роджър.
– Точно така – съгласи се майка му, – а баща ти изпоцапа.
– Искаш да ни свършат дървата посред нощ, докато херцогът и антуражът му са горе? – попита Джесъм.
– Негово Височество ще дойде при нас чак след седмица – отвърна тя.
– Най-добре да си свършим работата сега, докато е спокойно в странноприемницата, Кали – каза Джесъм. – Кой знае колко придворни ще си доведе херцогът, които ще ни разиграват за щяло и нещяло, сякаш Речен мост е самия Анжие.
– Ако искаш да свършиш нещо полезно – каза Кали, – да знаеш, че защитите навън са се поолющили.
Джесъм кимна.
– Видях – рече той. – Дървото се е изметнало при последното застудяване.
– Майстор Пайтър щеше да ги подновява преди седмица – каза Кали.
– Вчера говорих с него – отвърна Джесъм. – Пратил е всички да работят на моста, но каза, че докато дойде херцогът, ще са готови.
– Аз за херцога не се притеснявам – каза Кали. – На Пайтър може едничката му грижа да е да впечатли Райнбек, та да получи някоя височайша поръчка, но аз лично се безспокоя за по-простички неща, като например дали семейството ми няма да посреща ядрони през нощта.
– Добре, добре – каза Джесъм, вдигнал ръце. – Отново ще поговоря с него.
– Човек би помисли, че Пайтър не е толкова заблуден – продължи Кали. – Райнбек дори не е нашият херцог.
– Той е единственият наоколо, който е достатъчно близо да ни прати помощ, ако ни се наложи – каза Джесъм. – Юкор пет пари не дава за Речен мост, гледа само вестоносците да преминават спокойно и данъците да идват на време.
– Ехо, събуди се! – каза Кали. – Ако Райнбек идва, то е защото също души за данъци. Ще започнем да плащаме и на двамата още преди Роджър да види ново лято.
– А ти какво предлагаш да направим? – попита Джесъм. – Да разгневим херцога, който ни е на ден път оттук, в името на онзи, до когото бием две седмици път на север?
– Не съм казала, че трябва да му се изплюем в лицето – каза Кали. – Просто не виждам защо е по-важно да го впечатлим, отколкото да поправим защитите на собствените си домове.
– Казах, че ще отида – каза Джесъм.
– Ами отивай де – отвърна Кали. – Вече мина обяд. И вземи Роджър със себе си. Може пък това да ти припомни кои са важните неща в живота.
Джесъм преглътна киселата си физиономия и клекна пред сина си.
– Искаш ли да идем да видим моста, Роджър? – попита той.
– На риба? – попита Роджър.
Обичаше да лови риба с баща си от моста.
Джесъм се разсмя и вдигна сина си на ръце.
– Не днес – каза той. – Майка ти иска да си поговорим с Пайтър.
Сложи го да седне на раменето му.
– Сега се дръж здраво – предупреди го той, Роджър се хвана за главата му и Джесъм се наведе, за да мине през вратата. Бузите му дращеха от наболата брада.