– Арик Сладкогласни – представи се той. – Майстор жонгльор и пратеник на Негово Височество, Херцог Райнбек Трети, пазител на горската крепост, носител на дървената корона и Господар на цял Анжие. Тук съм за да проверя селото преди идването на Негово Височество другата седмица.
– Пратеникът на херцога е жонгльор? – Пайтър попита Джерал и веждата му подскочи.
– Никой не е по-подходящ за селата – отвърна Джерал и му смигна. – Хората по-трудно ще удушат човека, който им съобщава, че данъците се вдигат, ако жонглира на децата им.
Арик му се намръщи, но Джерал само се изсмя в отговор.
– Бъди така добър да доведеш ханджията, да дойде да ни прибере конете – каза Арик на Джесъм.
– Аз съм ханджията – отвърна бащата на Роджър и му подаде ръка. – Странноприемница Джесъм. Това там е синът ми Роджър.
Той кимна към Роджър.
Арик пренебрегна ръката и момчето, извади сребърна луна сякаш от нищото и я врътна с палец към него. Джесъм улови монетата и я погледна любопитно.
– Конете – каза остро Арик.
Джесъм се намръщи, но сложи монетата в джоба си и тръгна към животните. Джерал хвана юздите на своя кон и махна на ханджията с ръка да не се притеснява.
– Защитите ми все още се нуждаят от оправяне, Пайтър – каза Джесъм. – Само ще съжаляваш, ако ме накараш да пратя Кали да ти се накрещи за това.
– Изглежда мостът се нуждае от още доста работа, преди Негово Височество да пристигне – отбеляза Арик.
Пайтър се поизпъчи при тези думи и хвърли кисел поглед на Джесъм.
– Бихте ли желали да спите зад олющени защити тази нощ, майсторе жонгльор? – попита Джесъм. Почернялата кожа на Арик избеля при това.
– Аз ще ти ги прегледам, ако искаш – каза Джерал. – Ще ги постегна, ако не са прекалено зле, а ако са, лично ще доведа Пайтър.
Удари тежко с копието си в земята и изгледа изпод вежди защитника. Пайтър се ококори и закима в съгласие.
Джерал вдигна Роджър и го сложи върху грамадния си боен кон.
– Дръж се здраво, момче – каза той – сега ще те повозим!
Роджър се разсмя и се хвана за гривата на коня, докато Джерал и баща му поведоха конете към странноприемницата. Арик крачеше пред тях като човек, следван от слуги.
Кали чакаше на вратата.
– Джерал! – извика тя. – Каква приятна изненада!
– И кой е това? – попита Арик, а ръцете му зашариха бързичко, за да загладят косата и дрехите му.
– Това е Кали – каза Джесъм и когато блясъкът от очите на Арик не изчезна, допълни, – жена ми.
Арик изглеждаше сякаш не го чу, закрачи към нея и отметна назад многоцветното си наметало, за да се поклони.
– Приятно ми е, мадам – каза той и целуна ръката ù. – Аз съм Арик Сладкогласни, майстор жонгльор и пратеник на Негово Височество, Херцог Райнбек Трети, пазител на горската крепост, носител на дървената корона и Господар на цял Анжие. Негово Височество ще остане доволен да види такава красота, когато посети прекрасния ви хан.
Кали покри уста, а бледите ù бузи поруменяха в тон с червената ù косата. Отвърна му с неумел реверанс.
– Вие с Джерал сигурно сте изморени – каза тя. – Влезте и ще ви сипя малко гореща супа, докато приготвя вечерята.
– С най-голямо удоволствие, добра жено – каза Арик и отново се поклони.
– Джерал обеща да погледне защитите ни преди да се стъмни, Кал – каза Джесъм.
– Какво? – попита Кали, като отскубна погледа си от красивата усмивка на Арик. – Ами, хубаво, вие двамата вържете конете и се погрижете за това, докато аз покажа стаята на майстор Арик и започна вечерята – каза тя.
– Великолепна идея – отвърна Арик и ù подаде ръка, за да влязат заедно вътре.
– Ти дръж под око Арик, когато е около жена ти – промърмори Джерал. – Наричат го Сладкогласни, защото от неговия глас на всички жени им става сладко между краката, а досега не съм чувал да се е спрял пред брачен обет.
Джесъм се навъси.
– Роджър – каза той и го свали от коня, – я изтичай вътре и стой при мама.
Роджър кимна и се втурна нататък.
– Предишният жонгльор гълташе огън – каза Роджър. – Ти можеш ли гълташ огън?
– Това го мога – каза Арик, – а също и да го изплюя обратно като огнен демон.
Роджър запляска с ръце, а Арик се обърна да наблюдава Кали, която се наведе зад бара, за да му напълни халба с пиво. Беше си разпуснала косата.
Роджър отново подръпна наметалото му. Жонгльорът се опита да го свие далеч от ръцете му, но тогава Роджър задърпа панталона му.