– Какво има? – попита Арик и извърна към него гневен поглед.
– А пееш ли? – попита Роджър. – Аз обичам пеенето.
– Може и да ти попея по-късно – каза Арик и отново се обърна.
– О, изпей му една малка песничка – примоли се Кали и сложи разпенената халба пред него на тезгяха. – Ще го зарадва толкова много!
Тя се усмихна, но очите на Арик вече се бяха спуснали върху горното копче на роклята ù, което тайнствено се беше откопчало, докато тя му наливаше пиво.
– Разбира се – каза Арик с широка усмивка. – Само глътка от вашето прекрасно пиво, за да отмия прахта от гърлото си.
Пресуши халбата с едно гаврътване, без да снема поглед от деколтето ù и посегна към голямата шарена торба на пода. Докато вадеше лютнята си, Кали му напълни втора чаша.
Пищният контратенор на Арик изпълни стаята, лееше се ясен и красив, докато жонгльорът нежно подърпаше струните на лютнята. Изпя песен за някаква селска мома, която пропиляла възможността си да се люби с един мъж преди той да замине за Свободните градове, и после прекарала вечност в съжаления. Кали и Роджър го зяпаха с изумление, хипнотизирани от звука. В края на песента бурно заръкопляскаха.
– Още! – извика Роджър.
– Не сега, момчето ми – каза Арик и разроши косата му. – Може би след вечеря. Ето – каза той и посегна към шарената си торба, – защо не пробваш сам да си свириш музика?
Извади ксилофон – няколко тънки летвички полирано палисандрово дърво с различна големина, наместени в лакирана дървена рамка. За него бе завързана палката му – петнадесетсантиметрова пръчица, която завършваше с шлифовано дървено топче.
– Вземи това и иди да си поиграеш, докато аз си поприказвам с прекрасната ти майка – каза той.
Роджър нададе възторжен писък, грабна играчката и изтича нататък, за да седне с нея на дървения под. Заудря летвичките в различна последователност и се радваше на ясните им звуци.
Кали се засмя като го видя.
– Един ден ще стане жонгльор – каза тя.
– Май няма голяма клиентела? – попита Арик и посочи с широк жест масите в общото помещение.
– О, на обяд беше претъпкано – каза Кали, – но по това време на годината нямаме много клиенти освен вестоносците, които идват от време на време.
– Сигурно е самотно занимание да се грижиш за празен хан – каза Арик.
– Понякога – отвърна Кали, – но си имам Роджър да ме занимава. Той ми е достатъчно голяма грижа, дори когато тук е тихо, а става същинска напаст, когато дойде сезонът на керваните. Кочияшите се напиват и пеят до малките часове, и го държат буден с врявата си.
– Предполагам, че и на теб ти е трудно да спиш на такъв шум – каза Арик.
– Трудно ми е – призна Кали. – Но Джесъм може да проспи всичко.
– Така ли? – попита Арик и сложи ръка върху нейната. Очите ù се разшириха и дъхът ù спря, но тя не се отдръпна.
Входната врата се отвори с трясък.
– Защитите са поправени! – извика Джесъм.
Кали ахна и отскубна ръката си от Арик толкова бързо, че разля пивото му на бара. Бързо взе парцал и почна да го попива.
– Само поправка, а? – попита тя със съмнение, забила поглед в тезгяха, за да скрие руменината по бузите си.
– Ни най-малко – каза Джералд. – Честно казано, имате късмет, че са издържали толкова дълго. Пооправих тези, дето бяха в най-окаяно състояние, но ще си поговоря с Пайтър сутринта. Ще го накарам да смени всяка защита в този хан преди залез слънце, пък ако трябва, ще работи под насоченото ми копие.
– Благодаря ти, Джерал – каза Кали и хвърли на Джесъм унищожителен поглед.
– Все още чистя торта от обора – каза Джесъм, – та затова вързах конете на двора в преносимия кръг на Джерал.
– Така е добре – каза Кали. – Измийте се, всичките. Вечерята скоро ще бъде готова.
– Възхитително – заяви Арик, докато пиеше несметни количества пиво с вечерята си. Кали беше опекла агнешки бут с подправки и поднесе най-хубавото месо на пратеника на херцога.
– Дали пък нямаш сестра, красива колкото теб? – попита Арик между два големи залъка. – Негово Височество си търси нова жена.
– Мислех, че херцогът вече си има жена – каза Кали и се изчерви, докато му пълнеше халбата.
– Има – изсумтя Джерал. – Четвърта.
Арик изпухтя.
– Страхувам се, че не е по-плодовита от предишните, ако са верни слуховете, които се носят из замъка. Райнбек ще продължи да си търси съпруги, докато някоя не му роди син.
– Може и да си прав за това – призна Джерал.
– Пастирите колко пъти ще му позволят да застане и да се врече пред Създателя „завинаги” – попита Джесъм.