Щом стигна пътя обаче, дъхът му го изостави и той падна в пръстта задъхан, притискайки с ръка шев от едната си страна. Имаше чувството, че в гърдите му са забодени хиляди тресчици.
Погледна нагоре и видя фигурите, все още далече на пътя, но достатъчно близо, за да го видят и те. Чу вик и светът изчезна в чернота.
Слънцето грееше, когато Арлен се събуди, легнал по корем. Пое си въздух и усети превръзките, здраво стегнали тялото му. Гърбът все още го болеше, но вече не пареше, и за пръв път от дни насам той усети лицето си хладно. Подпря се с ръка, за да се изправи, но го прониза остра болка.
– Не бих бързал да правя това – посъветва го Рейджън. – Имаш късмет, че си жив.
– Какво се случи? – попита Арлен и погледна нагоре към мъжа, който седеше наблизо.
– Намерих те припаднал на пътя – каза мъжът. – По раните на гърба ти имаше демонска гнилоч. Трябваше да ги разрежа и да ги източа от отровата, преди да ги зашия.
– Къде е Кийрън? – попита Арлен.
Рейджън се засмя.
– Вътре – каза той. – Кийрън спазва безопасна дистанция през последните два дни. Не можа да издържи на кръвта и се издрайфа, като те намерихме.
– Дни? – попита Арлен. Огледа се наоколо и видя, че отново е в старинния двор. Рейджън беше устроил лагер там, а преносимите му кръгове предпазваха спалните чували и животните.
– Намерихме те по пладне в третиден – каза Рейджън. – Днес е петиден. Бълнуваше през цялото време и се мяташе, докато не изхвърли болестта с потта си.
– Ти излекува моята демонска треска? – попита Арлен шокиран.
– Така ли я наричат в Потока? – попита Рейджън. Сви рамене: – Не по-лошо име от останалите, предполагам, но това не е някаква магическа болест, момче. Просто инфекция. Намерих малко вонливка недалеч от пътя, така че имах с какво да намажа раните. После ще ти сваря малко чай от нея. Ако го пиеш през следващите няколко дни, трябва да се оправиш.
– Вонливка? – попита Арлен.
Рейджън отскубна един бурен, който растеше почти навсякъде.
– Основен елемент от билкарската кесия на всеки вестоносец, макар че прясна е най-добра. Замайва те малко, но поради някаква причина унищожава демонската гнилоч.
Арлен се разплака. Майка му можеше да бъде излекувана от бурен, който редовно плевеше от нивата на Джеф? Това му дойде в повече.
Рейджън изчака мълчаливо, като се поотдалечи, докато сълзите на Арлен изтекат докрай. Сякаш след цяла вечност потокът им намаля и задавените хлипания се успокоиха. Рейджън безмълвно му подаде парче плат и Арлен попи бузите си.
– Арлен – попита вестоносецът накрая, – какво правиш чак тук?
Арлен дълго време го гледаше, докато се опитваше да реши какво точно да каже. Когато най-накрая проговори, историята му се изля като порой. Разказа всичко на вестоносеца, като започна от нощта, в която раниха майка му, и завърши с деня, в който избяга от баща си.
Рейджън мълчеше, докато го слушаше.
– Съжалявам за майка ти, Арлен – каза накрая той. Арлен подсмръкна и кимна.
Кийрън се довлече обратно, когато Арлен заразказва как се бе опитал да намери пътя за Слънчево пасище, но вместо това, без да иска, бе взел разклона за Свободните градове. Изслуша с напрегнато внимание разказа на Арлен за първата му нощ сам, за огромния каменен демон и за стъпканата му защита. Жонгльорът пребледня, когато Арлен описа как е бързал да я поправи, преди демонът да го убие.
– Ти ли си тоя, дето е отсякъл ръката на онзи демон? – попита Рейджън невярващо миг по-късно.
Кийрън изглеждаше готов да повърне отново.
– Този номер не смятам да го опитвам отново – каза Арлен.
– Не, предполагам, че не – засмя се Рейджън. – И все пак, осакатяването на петметров каменен демон е дело, което заслужава поне една-две песни, а, Кийрън?
Той сръчка жонгльора, но това сякаш само преля чашата. Кийрън покри уста и избяга. Рейджън поклати глава и въздъхна.
– Гигантски еднорък каменен демон ни преследва откакто те открихме – обясни той. – Удря по защитите по-силно от всеки друг ядрон, който някога съм виждал.
– Ще се оправи ли? – попита Арлен, докато гледаше как Кийрън се превива.
– Ще му мине – изсумтя Рейджън. – Хайде да те понапълним с малко храна.
Помогна му да се облегне на седлото на коня. Остра болка прониза Арлен при движението и Рейджън го видя как потреперва.
– Подъвчи това – посъветва го той и подаде на момчето чепат корен. – Ще усетиш замайване, но и болката ще утихне.
– Ти да не си билкар? – попита Арлен.