Бутаха колички с плодове, каквито Арлен никога не бе виждал, а продавачите на дрехи бяха толкова много, че хората от Мливари сякаш за нищо друго не мислеха. Продаваха се също картини и дърворезби, толкова сложни, че Арлен се зачуди как някой въобще би намерил времето да ги изработи.
Рейджън ги заведе при един търговец в най-отдалечения край на пазара, който беше окачил на шатрата си символа на щит.
– Човекът на херцога – предупреди Рейджън спътниците си преди да спрат с талигата.
– Рейджън! – извика търговецът. – Какво ми носиш днес?
– Ориз от Тресавището – каза Рейджън. – Данъци от Потока за солта на херцога.
– Видял си се с Руско Шопара? – каза търговецът, по-скоро като заключение, отколкото като въпрос. – Този мошеник още ли им дере кожите на местните?
– Познаваш Шопара? – попита Рейджън.
Търговецът се изсмя.
– Свидетелствах пред Съвета на Майките преди десет години, да му отнемат разрешителното за търговия, след като се опита да ни пробута пратка жито, бъкано с плъхове – каза той.
– Скоро след това напусна града и изплува отново на другия край на света. Чух, че същият номер извъртял и в Анжие, поради което впрочем идва в Мливари.
– Добре, че проверихме ориза – промърмори Рейджън.
Попазариха се малко за текущите цени на ориза и солта. Накрая търговецът се предаде и призна, че Рейджън добре е излязъл на глава с Шопара. Даде на вестоносеца звънтяща кесия монети, за да му доплати разликата.
– Става ли оттук-нататък Арлен да кара талигата? – попита Кийрън.
Рейджън го погледна и кимна. Подхвърли му торбичка монети, която той улови сръчно, и скокна от каручката.
Рейджън поклати глава, когато Кийрън изчезна в тълпата.
– Бива го за жонгльор – каза той, – ама е кекав за пътя.
Качи се обратно в талигата и поведе Арлен по оживените улици. Арлен се почувства задушен от блъсканицата, докато се придвижваха по една особено претъпкана улица. Забеляза някакви хора, облечени само в дрипи, въпреки мразовития планински въздух.
– Какво правят? – попита Арлен, вперил очи в празните чашки, които те протягаха пред минувачите.
– Просят – отвърна Рейджън. – Храната в Мливари не е по джоба на всеки.
– Не можем ли просто да им дадем малко от нашата? – попита Арлен.
Рейджън въздъхна.
– Не е толкова просто, Арлен – каза той. – Почвата тук не е достатъчно плодородна да нахрани дори половината население. Носим жито от Крепостта Райзън, риба от Лактън, плодове и добитък от Анжие. Другите градове не ти подаряват тези неща просто така. И стоката отива при хората, които въртят търговия и печелят пари, за да я заплатят, търговците. Търговците наемат слуги да им работят, и ги хранят, обличат и подслоняват с пари от собствената си кесия.
Той посочи мъж, увит в грубо, мръсно сукно, който държеше спукана дървена купичка пред минувачите, а те го заобикаляха отдалеч и отказваха да го погледнат в очите.
– Така че, ако не си някоя кралска особа или свещеник, и не работиш, свършваш като него.
Арлен кимна, сякаш че разбира, но не беше наистина така. На хората постоянно им свършваха кредитите в смесения магазин в Потока на Тибит, но дори Шопара не ги оставяше да умрат от глад.
Стигнаха до някаква къща и Рейджън направи знак на Арлен да спре талигата. Къщата не беше голяма в сравнение с много други, които Арлен видя в Мливари, но беше внушителна за стандартите на Потока на Тибит. Изградена изцяло от камък, тя се извисяваше на цели два етажа.
– Тук ли живееш? – попита Арлен.
Рейджън поклати глава. Скочи от талигата, отиде до вратата и отривисто почука. Миг по-късно му отвори млада жена с дълга кестенява коса, сплетена в стегната плитка. Беше висока и здрава, като всички в Мливари, и носеше закопчана до врата рокля, която се спускаше до глезените ù и беше стегната около гърдите ù. Арлен не можеше да разбере, дали е красива. Тъкмо щеше да отсече, че не е, когато тя се усмихна и цялото ù лице се промени.
– Рейджън! – извика тя и се хвърли на врата му. – Ти дойде! Слава на Създателя!
– Разбира се, че дойдох, Дженя – каза Рейджън. – Ние, вестоносците, се грижим за своите.
– Аз не съм вестоносец – каза Дженя.
– Беше омъжена за такъв, а това е същото. Грег умря вестоносец, проклето да е решението на гилдията.
Дженя изглеждаше тъжна и Рейджън бързо смени темата, докато крачеше към талигата и разтоварваше останалите запаси.