– Донесъл съм ти добър ориз от Тресавищата, сол, месо и риба – каза той, като пренасяше продуктите и ги оставяше на крачка зад входната ù врата. Арлен се втурна да помага.
– И това – обяви Рейджън, като извади от колана си кесията със злато и сребро от Шопара. Добави към нея и малката торбичка от търговеца на херцога.
Очите на Дженя се разшириха, когато видя какво има вътре.
– О, Рейджън – каза тя, – това е прекалено много. Не мога да...
– Можеш и още как – нареди Рейджън, като я прекъсна. – Това е най-малкото, което мога да сторя.
Очите на Дженя се наляха със сълзи.
– Не бих могла да ти се отблагодаря за това – каза тя. – Толкова се страхувах. Писането за гилдията не ми покрива нуждите, а без Грег... Мислех си, че ще трябва да се върна към просенето.
– Стига, стига – каза Рейджън и я потупа по рамото. – Моите събратя и аз никога няма да позволим това да се случи. Ще те взема в собствения си дом, преди да те оставя да паднеш толкова – обеща той.
– О, Рейджън, нима би направил това? – попита тя.
– И още нещо накрая – каза Рейджън. – Подарък от Руско Шопара.
Той вдигна пръстена.
– Иска да му пишеш, за да знае, че си го получила.
Очите на Дженя отново се напълниха със сълзи, докато гледаше красивия пръстен.
– Всички обичаха Грег – каза Рейджън и сложи пръстена на ръката ù. – Нека този пръстен ти остане за спомен от него. Храната и парите ще стигнат на семейството ви за доста време напред. Може дори междувременно си намериш нов съпруг и да станеш Майка. Но ако облаците се сгъстят дотам, че да ти се наложи да продадеш този пръстен, първо ела при мен, ясно ли е?
Дженя кимна, но очите ù гледаха надолу и сълзите ù продължаваха да капят, докато галеше пръстена.
– Обещай ми – изиска Рейджън.
– Обещавам – каза Дженя.
Рейджън кимна и я прегърна още веднъж за последно.
– Ще намина да видя как си, когато мога – каза той.
Тя все още плачеше, когато си тръгнаха. Арлен я гледаше, докато се отдалечаваха.
– Изглеждаш объркан – каза Рейджън.
– Май да – съгласи се Арлен.
– Семейството на Дженя бяха просяци – обясни му Рейджън. – Баща ù е сляп, а майка ù болнава. Те обаче са имали щастието да се сдобият със здрава и красива дъщеря. Тя изнесе себе си и родителите си две класи нагоре, когато се омъжи за Грег. Той прие и тримата в дома си, и въпреки че никога не получаваше най-добрите маршрути, изкарваше достатъчно, за да се справят и да бъдат щастливи.
Поклати глава.
– Сега обаче тя трябва да плаща наем и сама да храни три гърла. А и не може да се отдалечава много от къщата, защото родителите ù са заникъде без нея.
– Толкова си добър, че ù помагаш – каза Арлен и малко му олекна. – Тя беше много хубава като се усмихна.
– Не можеш да помогнеш на всички, Арлен – отвърна Рейджън – но трябва да направиш всичко възможно да помогнеш на тези, на които можеш.
Арлен кимна.
Залъкатушиха нагоре по един хълм, докато не стигнаха голямо имение. Двуметрова стена с порта ограждаше просторния имот, а голямата къща беше висока три етажа, имаше десетки прозорци и всичките отразяваха светлината със стъклата си. Беше по-грамадна от впечатляващата зала върху Хълма на Богин, а тя побираше всички от Потока на Тибит за пиршеството по случай слънцестоенето. Достолепният дом и стената около него бяха изрисувани със защити в ярки цветове. Какво великолепно място, помисли си Арлен, сигурно е домът на херцога.
– Майка ми имаше чаша от защитено стъкло, здрава като стомана – каза той, вдигнал очи към прозорците, когато отвътре дотича слаб мъж и отвори портата. – Тя я криеше, но понякога я вадеше, когато имахме гости, за да покаже как блести.
Минаха покрай градина, непокътната от ядронски атаки, където няколко работника прекопаваха зеленчуци.
– Това е една от малкото резиденции в Мливари, чиито прозорци са стъклени до един – каза Рейджън гордо. – Бих платил сума ти пари да им сложат защита срещу счупване.
– Аз знам каква е цаката – каза Арлен, – но ти трябва ядрон, за да докосне стъклото и да го зареди.
Рейджън се засмя и поклати глава.
– Тогава може би не.
Имаше и по-малки сгради в имението, каменни колиби с димящи комини и хора, които вървяха насам-натам, като в миниатюрно село. Наоколо подскачаха мръсни деца, а жените ги наглеждаха, докато шетаха из къщите си. Стигнаха до конюшнята и конярът дойде на мига, за да поеме поводите на Нощно око. Той се поклони доземи на Рейджън, сякаш Рейджън беше някакъв крал от приказките.
– Мислех, че ще се отбием у вас, преди да посетим херцога – каза Арлен.