– По-голям късметлия си, отколкото предполагаш – заключи тя накрая. – Когато Рейджън ми каза, че са те ранили, помислих, че ще е само драскотина, но това... – тя изцъка с език: – Майка ти не те ли е учила да не излизаш навън посред нощ?
Отговорът на Арлен пресекна в хлипане. Той прехапа устна, само и само да не заплаче. Маргрит забеляза това и тонът ù веднага умекна.
– Тези зарастват добре – каза тя за раните му.
Взе калъп сапун и започна да ги мие внимателно. Арлен стисна зъби.
– Когато приключиш с банята, ще ти приготвя мехлем и нови превръзки.
Арлен кимна. – Ти ли си майката на Елиса? – попита той.
Жената се разсмя. – Създателю, какво ти вкара тази идея в главата, момче?
– Нарече те „майко” – отвърна Арлен.
– Защото съм – каза Маргрит гордо. – Двама сина и три дъщери, а едната от тях съвсем скоро ще стане Майка.
Тя поклати тъжно глава.
– Горката Елиса, с цялото си богатство все още е само Дъщеря, а вече е от мрачната страна на трийсете! Да ти скъса сърцето.
– Толкова ли е важно да бъдеш майка? – попита Арлен.
Жената го погледна сякаш питаше, дали въздухът е от значение.
– Какво би могло да е по-важно от майчинството? – попита тя. – Дълг на всяка жена е да роди деца, за да поддържа града здрав. Затова Майките получават най-добрата храна и избират първи на сутрешния пазар. Затова всички съветници на херцога са Майки. Мъжете са добри в рушенето и строенето, но политиката и администрацията са най-добре ако са в ръцете на жени, които вече са преминали през Школата на Майчинството. Ами че нали точно Майките гласуват след смъртта на херцога кой да заеме мястото му!
– Тогава защо Елиса не е? – попита Арлен.
– Не че не се е опитвала – призна Маргрит. – Обзалагам се, че в момента здравата работи по въпроса. Шест седмици на път ще превърнат всеки мъж в див звяр, а аз ù сварих чай за плодовитост и ù го оставих на нощното шкафче. Може пък и да помогне, макар че всеки глупак знае, че най-доброто време за правене на деца е точно преди изгрев.
– Тогава защо не са си направили ни едно? – попита Арлен.
Той знаеше, че правенето на деца има нещо общо с игрите, които Рена и Бени искаха да играят, но все още не му беше много ясна технологията.
– Само Създателят знае – каза Маргрит. – Елиса може да е безплодна, а може и да е заради Рейджън, макар че това би било жалко. Добрите мъже като него не се срещат под път и над път. Мливари се нуждае от своите синове.
Тя въздъхна.
– Елиса е късметлийка, че той още не я е напуснал или не е направил дете на някоя от прислужниците. Създателят знае, че те не биха имали нищо против.
– Да напусне жена си? – каза Арлен ужасено.
– Не се изненадвай толкова, момче – отвърна Маргрит. – Мъжете се нуждаят от наследници и не биха се спрели пред нищо, за да се сдобият с такива. Херцог Юкор е вече на третата си жена, ама на, все дъщери му се раждат.
Тя поклати глава.
– Но не и Рейджън. Понякога се карат като ядрони, но той обича Елиса като самото слънце. Никога не би я напуснал. Нито пък Елиса него, независимо от какво се е отказала.
– От какво? – попита Арлен.
– Тя е аристократка, нали се сещаш – каза Маргрит. – Майка ù е в Съвета на херцога. Елиса също можеше да служи на херцога, ако се беше омъжила за друг аристократ и беше родила. Но тя се омъжи под класата си, за да бъде с Рейджън, в разрез с желанията на майка си. Оттогава не са си говорили. Макар и богата, сега Елиса е от търговската класа. Отказа Школата на Майчинството и сега никога няма да получи каквато и да била длъжност в града, камо ли такава в услуга на херцога.
Арлен мълчеше, докато Маргрит изплакна раните му и събра дрехите му от плочките. Изцъка, когато видя скъсаното и петната отблизо.
– Ще ги закърпя колкото мога, докато се накисваш – обеща тя и го остави да се къпе. Когато си тръгна, Арлен се опита да проумее това, което му беше казала, но имаше прекалено много неща, които не разбираше.
Маргрит му напомняше малко на Катрин Шопара, дъщерята на Руско.
– Ще ти каже всяка тайна на света, ако това ще ù даде възможност да послуша поне още миг собствения си глас – казваше Силви.
Жената се върна малко по-късно с чисти дрехи, макар и в друг размер. Превърза раните му и му помогна да се облече, въпреки възраженията му. Арлен трябваше да навие ръкавите на туниката, за да открие ръцете си, и да навие крачолите на панталоните си, за да не се спъне, но за пръв път от седмици се почувства чист.
Вечеря рано, заедно с Рейджън и Елиса. Рейджън беше оформил брадата си, бе вързал косата си на опашка и беше облякъл елегантна бяла риза със сако и панталони от тъмносин велур.