Коб го погледна с любопитство.
– Ти ми обеща, че ако работя здраво – каза Арлен, – ще ме научиш как да оцелявам на пътя.
Те останаха с погледи, вперени един в друг, доста дълго.
– Аз спазих моята част от сделката – напомни му Арлен.
Коб издиша тежко.
– Май наистина успя – каза той. – Упражнявал ли си ездата си? – попита той.
Арлен кимна.
– Конярът на Рейджън ми дава да помагам с разхождането на конете.
– Удвои усилията си – каза Коб. – Конят на вестоносеца е неговият живот. Всяка нощ, в която конят те доведе до подслон, е още една нощ извън опасност.
Старият защитник се изправи на крака, отвори един шкаф и извади дебело, навито на руло платно.
– В седмиден, когато затваряме работилницата – каза той, – ще те тренирам да яздиш и ще те науча как да използваш тези неща.
Той остави платното на пода и го разгърна, при което откри няколко добре намаслени копия. Арлен ги огледа жадно.
Коб вдигна очи към звънчетата, когато едно малко момче влезе в работилницата му. Беше на около тринадесет, с разрошени черни къдрици и мъх над горната устна, който приличаше повече на мръсотия, отколкото на косми.
– Джейк, нали така? – попита защитникът. – Семейството ти работи на мелницата долу при източната стена? Веднъж ви направихме оферта за нови защити, но мелничарят избра друг доставчик.
– Точно така – каза момчето и закима.
– С какво мога да ти помогна? – попита Коб. – Господарят ти би ли желал нова оферта?
Джейк поклати глава.
– Дойдох само да проверя, дали Арлен иска да гледаме жонгльора днес?
Коб едва повярва на ушите си. Никога не беше виждал Арлен да говори с някого на неговата възраст, тъй като той предпочиташе да прекарва времето си в работа и четене, или пък да досажда с безкрайните си въпроси на вестоносците и защитниците, които влизаха в работилницата. Това беше изненада и то такава, която трябваше да се поощри.
– Арлен! – извика той.
Арлен излезе от задната стаичка на работилницата с книга в ръка. Едва не се блъсна в Джейк, преди да го забележи, но спря изведнъж.
– Джейк е дошъл да те вземе с него да гледате жонгльора – осведоми го Коб.
– Ще ми се да отида, наистина – извинително каза Арлен на Джейк, – но имам още...
– Нищо, което не може да почака – прекъсна го Коб. – Хайде, върви да се забавляваш.
Подаде на Арлен кесия с монети и избута двете момчета през вратата.
***
Скоро след това момчетата вече бродеха из претъпкания пазар, който обикаляше главния площад на Мливари. Арлен купи за една сребърна звезда банички с месо от уличен продавач, а после, когато лицата им се покриха с мазнина, взе за няколко медничета и джоб бонбони от друг.
– Един ден ще стана жонгльор – каза Джейк с бонбон в устата, докато си проправяха път към мястото, където се събираха децата.
– Честна дума? – попита Арлен.
Джейк кимна.
– Гледай с’а – каза той, извади три дървени топчета от джоба си и ги подхвърли във въздуха. Арлен се разсмя миг по-късно, когато едното топче удари главата на Джейк, а другите две паднаха на земята в объркването.
– Още са ми мазни пръстите – каза Джейк, докато си гонеше топчетата.
– Сигурно – съгласи се Арлен. – А аз ще се регистрирам в Гилдията на вестносците, когато завърша чиракуването си при Коб.
– Аз мога да бъда твоят жонгльор! – извика Джейк. – Можем да се явим на изпита за пътна пригодност заедно!
Арлен го погледна.
– Някога виждал ли си демон? – попита той.
– Какво, да не мислиш, че нямам дупе за тая работа? – попита Джейк и го блъсна.
– Или мозък – отвърна Арлен и го блъсна в отговор.
Миг по-късно двамата вече се боричкаха на земята. Арлен все още беше дребен за възрастта си и Джейк скоро го закова на плочника.
– Добре, добре – разсмя се Арлен, – ще ти позволя да бъдеш моят жонгльор!
– Твоят жонгльор? – попита Джейк, без да го пуска. – По-скоро ти ще бъдеш моят вестоносец!
– Партньори? – предложи Арлен.
Джак се усмихна и помогна на Арлен да се изправи. Малко по-късно стояха върху каменни блокове на Градски площад и гледаха чираците от Гилдията на жонгльорите, които се премятаха и разиграваха пантомими, за да подгреят публиката за тазсутрешния главен изпълнител.
Арлен зяпна, като видя Кийрън да излиза на площада. Висок и слаб като червеноглава улична лампа, той просто не можеше да бъде сбъркан с друг. Тълпата избухна в овации.
– Това е Кийрън! – каза Джейк и затресе рамото на Арлен от въодушевление. – Тоя ми е любимият!
– Вярно ли? – каза Арлен, изненадан.
– Какво, ти кого харесваше? – попита Джейк. – Марли? Кой? Те не са герои като Кийрън!