По лицето на Кийрън се разтече широка усмивка.
– Никой няма да ти повярва на теб, вместо на мен – надсмя му се той.
– Аз бях там! – извика Арлен. – И белезите ми ще го докажат!
Той тръгна да си маха блузата, но Кийрън щракна с пръсти и изведнъж Арлен и Джейк се оказаха заобиколени от чираци.
Така хванати в капан те не можеха да направят нищо, а Кийрън се отдалечи и привлече вниманието на публиката като хвана лютнята си и започна нова песен.
– Що не вземеш да млъкнеш, а? – изръмжа широкоплещест чирак.
Момчето беше два пъти колкото Арлен по размери, а всички бяха по-големи от него и Джейк.
– Кийрън е лъжец – каза Арлен.
– И абсолютен демонски гъз – съгласи се чиракът с шапката за монети в ръка. – Да не мислиш, че ми дреме?
Джейк се намеси.
– Няма нужда да се ядосваме – каза той. – Той нямаше предвид...
Но преди да довърши, Арлен се хвърли напред и вкара юмрука си в стомаха на по-голямото момче. То се преви, а Арлен се обърна, за да се изправи срещу останалите. Разкървави един-два носа, но скоро беше повален на земята и набит. Осъзнаваше смътно, че Джейк получава същите юмруци до него, докато двама стражи не прекъснаха боя.
– Знаеш ли – каза Джейк, докато куцукаха на връщане окървавени и натъртени, – като за книжен плъх не си чак толкова зле в боя. Ама хич не те бива да си избираш противниците...
– Имам и по-лоши врагове – каза Арлен с мисълта за едноръкия демон, който все още го преследваше.
***
– Песента дори не беше добра – каза Арлен. – Как въобще би могъл да нарисува защити на тъмно?
– Сериозна причина да се сбиеш – отбеляза Коб, докато мажеше раните по лицето на Арлен.
– Той лъжеше – отвърна Арлен и трепна от паренето.
Коб сви рамене.
– Просто е правил това, което жонгльорите правят, измислял е развлекателни истории.
– В Потока на Тибит целият град идваше, когато жонгльорът беше там – каза Арлен. – Силия казваше, че те пазят историите на стария свят и ги предават от поколение на поколение.
– Така и правят – каза Коб. – Но дори най-добрите преувеличават, Арлен. Да не би наистина да вярваш, че първият Избавител е убил сто каменни демона с един замах?
– Преди вярвах – каза Арлен с въздишка. – Сега не знам на какво да вярвам.
– Добре дошъл в света на възрастните – каза Коб. – Всяко дете в един момент осъзнава, че възрастните са слаби и грешат, точно както и всички останали. След този момент ти ставаш възрастен, независимо дали ти харесва или не.
– Никога не съм мислил за това по този начин – каза Арлен, осъзнавайки, че неговият момент отдавна вече беше дошъл. В ума си той виждаше как Джеф се крие зад защитите на верандата им, докато ядроните разкъсваха майка му.
– Толкова лошо ли беше, че Кийрън е излъгал? – попита Коб. – Развеселил е хората. Дал им е надежда. Надеждата и радостта тези дни са кът, а са ни толкова нужни.
– Със същия успех можеше да каже и истината – каза Арлен. – Но вместо това си присвои заслугите за моите дела, само за да спечели повече пари.
– Ти за истината ли се бориш или за признание? – попита Коб. – Толкова ли е важно признанието? Не е ли посланието най-важно?
– На хората им трябва нещо повече от една песен – каза Арлен. – Имат нужда от доказателство, че ядроните могат да проливат кръв.
– Звучиш като красиански мъченик – каза Коб, – с тази готовност да пожертваш живота си, само и само да се добереш до рая на Създателя в следващия.
– Четох, че техният задгробен живот бил изпълнен с голи жени и реки от вино – подсмихна се Арлен.
– И всичко, което ти трябва, за да стигнеш до там, е да отнемеш живота на демон преди да бъдеш изядрен – съгласи се Коб. – Но аз все пак ще заложа на този живот. Следващият ще те застигне, независимо накъде бягаш. Няма смисъл да го гониш.
Единадесета глава
Пробив
321 СЗ
– Залагам три луни, че ще тръгне на изток – каза Геймс, докато подрънкваше със сребърните монети към надигащия се Еднорък.
– Дадено – каза Уорън. – Три нощи поред тръгва на изток. Готов е за промяна.
Както винаги, каменният демон започна да души наоколо преди да изпробва защитите на портите. Вървеше методично, без да пропуска нито едно местенце. Когато портата се оказа непробиваема, ядронът пое на изток.
– Нощите да ме вземат – изруга Уорън. – Бях сигурен, че този път ще направи нещо друго.
Тръгна да рови в джоба си за монети, докато писъците на демона и пращенето от задействаните защити заглъхнаха.