– Майстор Коб, радваме се, че сте... – започна Джоун.
– Къде има нужда от нас? – попита Коб Винсън, като изцяло игнорира Джоун.
– Главния пробив – отвърна Винсън. – Заемете се със стълбовете за петнадесет и за тридесет градуса – каза той и посочи към купчина защитни стълбове. – И, за Създателя, внимавайте! Върлува един проклет каменен демон там – онзи, който пръв направи пробива. Преградили са му пътя към града, но ще трябва да прекосите защитите, за да стигнете до позициите. Вече уби трима защитници, и един Създател знае колко стражи.
Коб кимна и с Арлен се отправиха към купчината.
– Кой беше на смяна по здрач тая нощ? – попита той, когато двамата с Арлен нарамиха инструментите си.
– Защитникът Макс и чираците му – отвърна Джоун. – Херцогът ще ги обеси за това.
– В такъв случай херцогът е глупак – каза Винсън. – Никой не знае какво се е случило тук, а в момента Мливари се нуждае от всеки свой защитник, че и от повече. – Той издиша тежко и бавно. – И без това след тази нощ ще останат доста по-малко.
***
– Първо си нагласи кръга – каза Коб за трети път. – Като застанеш вътре на сигурно, сложи стълба на стойката му и изчакай магнезия. Ще блесне като слънце, така че си покрий очите, докато мине. Тогава нагласяваш своя стълб спрямо лицето на централния. Не се опитвай да го свързваш с останалите стълбове. Довери се на другите защитници, че всеки от тях ще си свърши работата. Напаснеш ли го точно, забий колчетата в земята, за да го застопориш на място.
– И после? – попита Арлен.
– Ядроните веднага ще се скупчат около теб, но ти остани в кръга, докато не ти кажат да излезеш – изкрещя Коб. – Независимо какво виждаш, дори да ти се наложи да стоиш цяла нощ! Ясно ли е?
Арлен кимна.
– Хубаво – каза Коб. Той се загледа в хаоса, изчака, изчака и извика: – Сега!
Двамата се втурнаха. Заобикаляха огньове, тела и отломки, и тичаха към позициите си. Секунди по-късно, когато вече бяха подминали няколко сгради, пред тях се извиси едноръкият каменен демон, който стърчеше над отряд стражи и дузина трупове. На светлината на фенерите се виждаше, че ноктите и зъбите му лъщят от кръв.
Кръвта на Арлен се смрази. Той спря на място и погледна към Рейджън; вестоносецът в миг отвърна на погледа му.
– Сигурно преследва Кийрън – каза кисело Рейджън.
Арлен отвори уста, но преди да успее да отговори, Рейджън изкрещя: – Внимавай! – и замахна с копието си към Арлен.
Момчето падна и изпусна стълба си, при което си удари здраво коляното на калдъръма. Чу пропукването, когато тъпия край на копието перна през лицето пикиращ въздушен демон, и се претърколи точно навреме, за да види как демонът отскача от щита на вестоносеца и се сгромолясва на земята.
Рейджън пришпори бойния си кон в галоп, стъпка изчадието, сграбчи Арлен миг след като той успя да вдигне стълба си от земята, и къде с влачене, къде с носене, го довлече до позицията му. Коб вече беше сложил преносимия кръг и подготвяше стойката за защитния си стълб.
Арлен не загуби време в разпъването на собствения му кръг, но очите му не спираха да се стрелкат обратно към Едноръкия. Демонът дращеше по набързо поставените пред него защити и се мъчеше да премине със сила. Арлен виждаше слабите места в мрежата, всеки път когато тя лумваше, и знаеше, че тя няма да издържи вечно.
Каменният демон подуши въздуха и внезапно се взря напред, при което срещна очите на Арлен. Двамата вкопчиха погледите си в в надпревара за сила на волята, но Арлен пръв не издържа и погледна надолу. Едноръкия нададе вой и удвои усилията си да премине през отслабващите защити.
– Арлен, спри да зяпаш и си свърши проклетата работа! – изкрещя Коб и сепна Арлен от унеса му.
Момчето напрегна всичките си сили да се изолира от писъците на ядрона и виковете на стражите, разпъна сгъваемата желязна стойка и сложи защитния си стълб в нея. Нагласи, доколкото можа на сумрачната мъждукаща светлина, позицията на ъгъла му и покри с ръка очите си в изчакване на магнезия.
Искрата блесна миг по-късно и превърна нощта в ден. Останалите защитниците също бързо ориентираха стълбовете си спрямо точните ъгли и ги застопориха в земята. Помахаха си един на друг с бели кърпи, за да дадат знак, че са готови.
След като свърши работата си, Арлен огледа останалата част от територията. Няколко защитници и техните чираци все още се мъчеха да нагласят стълбовете си. Един стълб лумна от демонски огън. Ядроните пищяха и отскачаха назад от магнезия, ужасени, че по някакъв начин омразното им слънце е изгряло. Стражи ги атакуваха с копия в опит да ги изтикат извън защитните постове, преди отново да са се опомнили. Рейджън правеше същото, галопираше наоколо върху бойния си жребец, а лъснатият му щит отразяваше светлината и караше ядроните да бягат през глава от него.