Ронел се засмя.
– Момче точно по-мой вкус! – каза той. – Имаме ли сделка? – попита той Коб.
Коб се усмихна и двамата мъже си стиснаха ръцете.
Пастир Ронел поведе Коб и Арлен за оглед на библиотеката. Докато вървяха, Арлен започна да осъзнава с каква гигантска задача се беше нагърбил току-що. Дори да прескачаше изчисленията и да нагласяваше защитите на око, работата щеше да му отнеме близо година.
И все пак, докато се въртеше на място и оглеждаше книгите, той знаеше, че си струва. Ронел му обеща пълен достъп, независимо дали е ден или нощ, до края на живота му.
Като забеляза ентусиазма по лицето на момчето, Ронел се усмихна. Изведнъж му хрумна нещо и отведе Коб настрана, без Арлен дори да забележи това, тъй като бе прекалено зает с мислите си.
– Момчето чирак ли е или прислужник? – попита той защитника.
– Той е търговец, ако за това питаш – каза Коб.
Ронел кимна.
– Кои са родителите му?
Коб поклати глава.
– Няма такива. Поне не в Мливари.
– Значи ти отговаряш за него, така ли? – попита Ронел.
– Бих казал, че момчето само отговаря за себе си – отвърна Коб.
– Обещан ли е? – попита пастира.
Това беше въпросът.
– Не си първият, който ме пита за това, откакто бизнесът ми се разрасна – каза Коб. – Даже някои от кралските особи ми пращаха хубавите си дъщери да душат около него. Но според мен Създателят още не е направил момичето, което ще задържи носа му толкова дълго вън от книгата, че той да я забележи.
– Познавам това чувство – каза Ронел и посочи към младо момиче, което седеше на една от многото маси с половин дузина отворени книги, разпръснати пред нея.
– Мери, ела тук! – извика я той.
Момичето погледна нагоре, сръчно отбеляза страниците си и подреди книгите в купчина, преди да дойде. Изглеждаше близо до възрастта на Арлен, с големи кафяви очи и дълга, пищна кафява коса. Имаше овално лице с меки черти и лъчиста усмивка. Носеше удобна, кафява рокля, напрашена от библиотеката, чиито поли събра, за да направи бърз реверанс.
– Майстор Коб, това е дъщеря ми, Мери – каза Ронел.
Момичето вдигна поглед с внезапен интерес.
– Самият майстор Коб? – попита тя.
– О, ти познаваш моята работа – попита Коб.
– Не – Мери поклати глава – но съм чувала, че вашата колекция гримоари няма равна на себе си.
Коб се разсмя.
– Тук може да се получи нещо, пастире – каза той.
Пастир Ронел се наведе към дъщеря си и ù посочи Арлен.
– Младият Арлен там е чирак на майстор Коб. Той ще ни защити библиотеката. Защо не го разведеш наоколо?
Мери погледна към Арлен, който разглеждаше с интерес наоколо, без да усеща, че тя го наблюдава. Мръсната му руса коса беше неподстригана и израстнала някак дълга, а скъпите му дрехи бяха измачкани и лекьосани, но в очите му личеше интелигентност. Чертите му бяха елегантни и симетрични, и съвсем не отблъскващи. Коб чу Ронел да измърмори една молитва, когато тя си приглади полите и се понесе към него.
Арлен очевидно не забеляза приближаването на Мери.
– Здравей – каза тя.
– Здрасти – отвърна той, присвил очи, за да прочете дребния шрифт на гърба на книга от по-високите рафтове.
Мери се намръщи.
– Казвам се Мери – каза тя. – Пастир Ронел е баща ми.
– Арлен – каза Арлен, издърпа книга от рафта и бавно я заразлиства.
– Баща ми ме помоли да те разведа из библиотеката – каза Мери.
– Благодаря – отвърна Арлен, върна книгата, тръгна по една пътека между лавиците и стигна до отделение на библиотеката, което беше преградено с въже.
Мери беше принудена да го последва с пламнало от раздразнение лице.
– Свикнала е да пренебрегва другите, но не и да бъде пренебрегвана – отбеляза Ронел развеселен.
– ПЗ – прочете Арлен на арката над преграденото отделение. – Какво е ПЗ? – промърмори той.
– Преди Завръщането – каза Мери. – Това са оригинални преписи на книги от стария свят.
Арлен се обърна към нея сякаш току-що бе забелязал, че съществува.
– Честна дума? – попита той.
– Забранено е да се ходи там без разрешението на херцога – каза Мери и видя как лицето на Арлен помръкна. – Разбира се – усмихна се тя – на мен ми е позволено заради баща ми.
– Баща ти? – попита Арлен.
– Аз съм дъщерята на пастир Ронел – свъсено му припомни тя.
Очите на Арлен се ококориха и той се поклони непохватно.
– Арлен от Потока на Тибит – каза той.