Защото
си моя
Бет Кери
Превод: Ирина Манушева
Издава: © ИК „Прозорец“ ЕООД
Сканиране и корекции: Alexa_kleo
Анотация
Бет Кери, авторка на множество бестселъри, разказва неповторима романтична история, в която правилата на страстта се нарушават нощ след нощ.
Още от първата им среща взаимното привличане на Йън и Франческа разпалва силен физически заряд.
За Йън тя е жената, на която не може да устои. За Франческа той е мъжът, от когото се бои и когото желае - мрачен, краен, властен, недостижим.
И двамата не могат да подминат това, което се случва помежду им, а само да му се отдадат, докато то ги свързва все по-силно.
От частния самолет до бягство в Париж, от дръзко сношение в музей до интимности в луксозен хотел, Франческа и Йън са заедно винаги когато изпитат нужда. Но с усилването на чувствата им франческа открива нещо за Йън и за самата себе си, което завинаги променя играта и играчите. Нещо, което никога не са очаквали; нещо, от което животът им поема в нова посока...
„Еротична романтика... която носи истинска наслада.“
Диър Отър
С най-дълбока признателност към Лийс
Пидърсън, Лора Брадфорд, Мелет, Амелия и
съпруга ми. Не бих могла да осъществя тази
идея без вас. Благодаря и на всички читатели,
които ценят книгите ми през годините.
Не бих могла да имам тази професия без вас.
Първа част
Защото ме изкушаваш
Първа глава
Когато Йън Ноубъл влезе, Франческа вдигна поглед най-вече защото всички останали в бара на луксозния ресторант направиха същото. Сърцето й подскочи. Сред множеството хора видя висок мъж в безупречен костюм да сваля палтото си, под което се разкри издължено, слабо тяло. Веднага го позна. Погледът й се плъзна бавно по елегантното черно палто, преметнато през ръката му. Неволно й мина през ума, че палтото е съвсем на място, но костюмът - ни най-малко. Този мъж не беше ли създаден за джинси? В мисълта й нямаше никаква логика. Първо, той изглеждаше фантастично в костюма си и, второ, според статия, която неотдавна бе прочела в списание „Джи Кю“, Йън Ноубъл беше почти лично отговорен за разцвета на лондонския „Савил Роу“1. И какво друго би носил бизнесмен и потомък на род, свързан с британското кралско семейство? Единият от придружителите му се пресегна да поеме палтото, но Ноубъл поклати глава.
Очевидно загадъчният мистър Ноубъл възнамеряваше да се появи само за кратко от учтивост на коктейла, който организираше в чест на Франческа.
- Ето го и мистър Ноубъл. Много ще се радва да се запознаете. Той обожава творбите ти - каза Лин Сун.
Франческа долови в гласа й лека нотка на гордост, сякаш Йън Ноубъл не й беше шеф, а любовник.
- Явно има по-важна работа от запознаването с мен - отбеляза тя с усмивка.
Отпи от газираната вода, загледана в Ноубъл, който говореше делово по мобилния си телефон. Двамата мъже стояха до него, а палтото все още беше преметнато през ръката му, което говореше за готовността му скоро да си тръгне. Фината извивка на устните му издаваше раздразнението му. По някаква причина тази проява на чисто човешка емоция я накара да се отпусне малко. Макар да не го беше признала на съквартирантките си - беше прочута с нагласата си „давай, все ми е едно“, - тя изпитваше странно вълнение от срещата с Йън Ноубъл.
Хората се завърнаха към разговорите си, но енергийният заряд в залата някак се бе повишил с появата на Ноубъл. Чудно беше, че такъв забележителен, изискан мъж може да се превърне в идол на технологичното поколение, боготворящо тениските. Изглеждаше около трийсетте. Беше чела, че е спечелил първия си милиард с революционната си социална медия, след което пуснал акциите й на публично предлагане, изкарал още тринайсет милиарда и веднага започнал друг бизнес, за интернет търговия, с огромен успех.
Явно всичко, до което се докоснеше, се превръщаше в злато. Защо? Защото беше Йън Ноубъл. Можеше да прави каквото си поиска. При тази мисъл устните на Франческа се разтеглиха в развеселена усмивка. Харесваше й да го мисли за арогантен и отблъскващ. Да, той беше неин благодетел, но подобно на хората на изкуството от незапомнени времена и тя хранеше известно недоверие към покровителя, който държи парите. За жалост, всички гладуващи художници имат нужда от свой Йън Ноубъл.