- Четеш ми мислите, по дяволите - измърмори той и свали маската си.
Йън също махна своята.
- Все с това се оправдаваш. А всъщност всичко е съвсем логично и ти го знаеш.
- Още веднъж - предизвика го Люсиен и със свиреп поглед вдигна сабята си.
Йън се усмихна.
- Коя е тя?
- Коя коя е?
Йън го изгледа безстрастно, докато сваляше ръкавицата си.
- Жената, заради която кръвта ти кипи като на разгонен козел.
Озадачаваше го неудовлетвореността на Люсиен, който обикновено имаше голям успех с жените.
Лицето на партньора му се изпъна и той извърна очи. Йън спря, докато сваляше другата си ръкавица, и челото му се сбърчи от изумление.
- Какво има?
- Исках да те питам нещо - каза Люсиен с тих, напрегнат глас.
- Казвай тогава.
Люсиен го изгледа сериозно.
- Позволено ли е на служители на „Ноубъл“ да си правят срещи?
- Зависи от длъжността им. Описано е много ясно в трудовите договори. На ръководния състав е забранено да се срещат с подчинени и ако се установи подобно нещо, ще бъдат уволнени. И е силно непрепоръчително мениджърите да се срещат помежду си, макар че не е забранено. В договора е ясно посочено, че при създаването на неблагоприятна ситуация вследствие на извънслужебни отношения има основание за уволнение. Струва ми се, знаеш, че не е добър вариант, Люсиен. Тя във „Фюжън“ ли работи?
- Не.
- Заема ли ръководен пост в „Ноубъл“? - попита Йън, докато сваляше другата си ръкавица, пластрона и жакета, за да остане по бричове и риза.
- Не съм сигурен. Ами ако ангажиментът в „Ноубъл“ е... нестандартен?
Йън остави сабята си, взе една кърпа и го изгледа строго.
- Нестандартен... като управител на ресторант и мениджър в бизнес отдел? - попита той кисело.
Устните на Люсиен се изкривиха в огорчена усмивка.
- Може би ще е най-добре възможно по-скоро да купя „Фюжън“ от теб, така че да не се налага да се тревожим за това.
И двамата се стреснаха, когато на вратата се почука.
- Да? - извика Йън, учудено сключил вежди.
Мисис Хансън обикновено не го безпокоеше по време на тренировка. Спокойствието, че никой няма да го прекъсва, му помагаше да постигне пълно съсредоточаване както при фехтуването, така и при спортните упражнения.
Замръзна от удивление, когато в стаята влезе Франческа. Дългата й коса беше хлабаво вързана отзад на главата. Няколко кичура галеха шията и бузите й. Носеше джинси по тялото, безформен суитшърт с качулка, сиво-бели маратонки, а на лицето й нямаше и помен от грим. Обувките й не бяха от най-високо качество, но Йън бързо ги оцени като най-скъпата част от облеклото й. Под деколтето й отново се подаваше част от потник. В съзнанието му нахлу образът на гъвкавото й тяло, очертано под тясната дреха.
- Франческа. Какво правите тук?
Гласът му неволно прозвуча остро поради раздразнението от яркия, необуздан спомен. Тя се спря на няколко крачки от килимчето за фехтовка. Пълните й розови устни придаваха сексапил дори на намръщеното й изражение.
- Лин иска да говори с вас по някакъв спешен въпрос. Не отговаряте на мобилния си, затова звънна на домашния ви телефон. Мисис Хансън тъкмо излизаше да напазарува някои липсващи продукти за вечерята ви и аз предложих да дойда да ви предам съобщението.
Йън кимна, докато попиваше потта от лицето си с кърпата, преметната през врата му.
- Ще й се обадя веднага щом си взема душ.
- Ще й предам - отвърна Франческа и се обърна да си върви.
- Какво? Тя е още на линия ли?
Франческа кимна.
- Има телефон в коридора точно пред фитнес залата. Кажете й, че ще й звънна след малко.
- Добре.
Франческа хвърли бърз поглед към Люсиен, усмихна му се и излезе.
Раздразнение прободе Йън. Е, какво пък, Люсиен не й се беше сопнал като него.
- Франческа.
Тя се обърна.
- Бихте ли се върнали, след като предадете съобщението на Лин, ако обичате? Не сме имали възможност да поговорим цяла седмица. Бих искал да разбера как вървят нещата.
Тя се поколеба за миг. Погледът й попадна върху гърдите му; той го усети и замръзна неподвижно.
- Разбира се - каза тя и излезе от стаята. Вратата щракна зад гърба й.
Люсиен го погледна ухилен.
- Когато бях в Южните щати, чух една поговорка... „голяма чаша студена вода“.
Йън го погледна многозначително.
- Долу ръцете - каза той ясно.
Люсиен изглеждаше стреснат. Йън примигна, в кръвта му се бореха примитивна агресия и срам от проявената грубост. Изведнъж му хрумна нещо.
- Чакай малко - присви очи той, - жената, за която говореше преди малко...
- Не е Франческа - успокои го Люсиен и му хвърли блеснал поглед, докато отваряше хладилника за шише вода. - Май ти трябва да се вслушаш в съвета си за романтичните интереси в рамките на компанията.