- Не говори глупости.
- Значи не проявяваш интерес към това великолепно създание?
Йън рязко свали кърпата от врата си.
- Имах предвид, че нямам трудов договор.
Резкият му тон ясно показваше, че разговорът е приключил.
- Май това е знак да си вървя - каза сухо Люсиен. - Ще се видим в понеделник.
- Люсиен.
Той се обърна.
- Съжалявам за тона си.
Люсиен сви рамене.
- Знам какво значи да си на къс повод. Прави те малко... докачлив.
Йън изгледа приятеля си, без да отговори. Мислеше си за това, което той бе казал за Франческа: „голяма чаша студена вода“. Беше прав.
А Йън очевидно умираше от жажда насред гола пустиня.
Вдигна предпазливо очи към вратата и видя Франческа да влиза.
Тя със съжаление погледна Люсиен, който й помаха дружелюбно на излизане. Когато вратата се затвори след него, в атмосферата в голямата, добре оборудвана фитнес зала се настани тежест. Останала насаме с Йън, тя спря на ръба на постелката.
- Елате насам. Няма проблем. Можете да стъпвате по пътеката с маратонките си.
Тя се приближи внимателно. Изпитваше неудобство да гледа към него. Красивото му лице беше, както обикновено, безизразно. Изглеждаше неимоверно сексапилен в тесните си бричове и семплата тениска. Франческа предположи, че е преднамерено прилепнала, за да може отгоре да сложи другите тесни части от облеклото си. Тениската очертаваше всички ръбове и откоси на жилавия му, мускулест торс, като не оставяше почти нищо на въображението.
Очевидно тренировките му бяха важни. Тялото му беше красива, добре смазана машина.
- Пътеката? - повтори тя, като прекоси килимчето и се приближи до него.
- Постелката за фехтовка.
- О.
Тя погледна любопитно сабята върху масата, като се стараеше да не обръща внимание на финото ухание, което излъчваше тялото му - чиста, остра миризма на сапун, примесена е мъжка пот.
- Как сте? - попита той е учтив, хладен тон, контрастиращ е пламъка в сините му очи.
Продължаваше да я обърква. Като онази вечер, когато се бе обърнала, докато скицираше, и го бе видяла да я наблюдава. Държанието му бе почти официално, но тя остана без дъх от очакване, като видя как погледът му се плъзга по гърдите й и втвърдява зърната й. Неволно си спомни как се разделиха първата вечер, след като я покани в апартамента си, как я докосна, когато й подаде якето... намека му за картината й.
Доволен или ядосан бе, че е нарисувала тъкмо него? И въобразяваше ли си, или той наистина я предупреждаваше, че заглавието на картината не е толкова случайно, колкото тя предполагаше; че той наистина върви сам в живота?
Глупости, упрекна се тя и си наложи да го погледне в пронизителните очи. Пън Ноубъл виждаше в нея единствено художник.
- Благодаря, добре, макар и доста заета - отвърна тя и набързо го осведоми за напредъка си. - Платното е подготвено. Направих скицата. Мисля, че другата седмица мога да пристъпя към самото рисуване.
- Имате ли всичко необходимо? - поинтересува се той, като я заобиколи и отиде до хладилника. Излъчваше мъжествена грация. Прииска й се да го види как се фехтува - е овладяна агресия и елегантни движения.
- Да. Лин много се постара да ми осигури необходимите материали. Трябваха ми едно-две неща, но тя веднага ми ги предостави още миналия понеделник. Тя е истинско чудо.
- Напълно съм съгласен. Не се притеснявайте да се обадите и за най-малкото нещо. - Той отвори бутилката с рязко завъртане на китката. Бицепсите му изпъкваха под ръкавите на тениската, твърди като камък. По здравите му предмишници се виждаха ясно очертани вени. - Смогвате ли с програмата си? Следване, работа, рисуване... социален живот?
Франческа усети пулса в гърлото си. Наведе глава, за да прикрие изражението си, и се престори, че разглежда една от сабите върху поставката.
- Нямам кой знае какъв социален живот.
- Нямате ли приятел? - попита тихо той.
Тя поклати глава и прокара пръсти по една гравирана дръжка.
- Но със сигурност имате приятели, с които обичате да се виждате?
- Да - вдигна очи тя. - Много съм близка с тримата си съквартиранти.
- Какво правите четиримата в свободното си време?
Тя сви рамене и докосна дръжката на друга сабя.
- Свободното време става все по-голяма рядкост напоследък, но когато имаме такова, прекарваме го по обичайния начин - играем видеоигри, ходим на бар, мотаем се, играем покер.
- И наричате това „обичайно64 за група момичета?
- Съквартирантите ми са мъже.
Тя вдигна поглед тъкмо навреме, за да види сянката на разочарование, която премина по овладените му черти. Сърцето й подскочи. Късата му, лъскава, почти черна коса беше овлажняла от пот. Изведнъж си представи как прекарва език под линията на косата му и облизва потта. Примигна и отмести поглед.