- Живеете с трима мъже?
Франческа кимна.
- Какво мислят родителите ви за това?
Тя го изгледа пронизващо през рамо.
- Никак не са доволни. Те губят. Кадън, Джъстин и Дейви са невероятни хора. Той понечи да каже нещо, но се въздържа.
- Необичайно е - заяви той след малко, но тонът му подсказваше, че не това е била първоначалната му мисъл.
- Може би е нестандартно, но това не би трябвало да учудва точно вас. Не казахте ли, че и вие самият сте такъв?
Тя отново се обърна към сабите. Този път обви длан около дръжката на една от тях и я стисна. Хареса й допирът на твърдата, студена стомана между пръстите й. Прокара ръка нагоре-надолу по нея.
- Престанете.
Тонът му я стресна и тя се отдръпна, сякаш стоманата я беше опарила. Вдигна смаян поглед към него. Ноздрите му леко се издуваха. Очите му пламтяха. Той вирна брадичка и бързо отпи от водата.
- Фехтувате ли се? - попита той отривисто, като остави бутилката с вода на масата.
- Не. Не точно.
- Какво значи това?
Той пристъпи към нея със смръщено чело.
- Играя с Джъстин и Кадън, но... не съм докосвала истинска сабя - каза тя смутено.
Озадаченото му изражение се стопи и той се усмихна. Сякаш слънцето изгря над тъмния, свъсен пейзаж.
- Да не говорите за „Гейм Стейшьн“?
- Да - призна тя отбранително.
Той кимна към поставката.
- Вземете онази в края.
- Моля?
- Вземете последната сабя. Програмата на играта, за която говорите, първоначално беше създадена от „Ноубъл Ентърпрайзис“. Продадохме я на „Шинаци“ преди няколко години. На какво ниво играете?
- Напреднало.
- В такъв случай основните неща са ви ясни. - Той я погледна в очите. - Вземете сабята, Франческа.
В тона му се долавяше предизвикателна нотка. На пълните му устни трептеше усмивка. Ето че отново й се подиграваше. Тя вдигна сабята и впери разярен поглед в него. Йън се усмихна широко. Грабна друга сабя и й подаде маска. После кимна към пътеката.
Когато застанаха един срещу друг, Франческа задиша учестено и развълнувано. Той чукна острието на сабята си в нейното.
- Ан гард - каза той тихо.
Очите й се разшириха от паника.
- Чакайте... искате да кажете... сега ли?
- Защо не? - Той зае поза. Тя погледна нервно сабята си и незащитените му гърди. - Това е учебна сабя. Не можете да ме нараните дори да поискате.
Йън замахна и Франческа инстинктивно парира удара. Той запристъпва напред, а тя непохватно отстъпваше назад, макар да успяваше да блокира оръжието му. През мъглата от тревога и удивление все пак се възхищаваше на гъвкавостта на коравите му мускули, на настойчивата сила, стаена в издълженото му тяло.
- Не се страхувайте - чу го да казва, докато отчаяно се отбраняваше. Той като че ли изобщо не се напрягаше. Изглеждаше така, сякаш е излязъл на вечерна разходка. - Ако познавате програмата на играта, мозъкът ще ви подсказва правилните движения.
- Откъде знаете? - изписка тя и отскочи встрани.
- Защото аз съм я проектирал. Защитавайте се, Франческа - каза той остро и скочи напред.
Тя извика и блокира острието на сантиметри от рамото си. Той продължи да напада, без да отстъпва, като я изтикваше назад по пътеката, а металическите удари и свистенето на сабите изпълваха въздуха около тях.
Сега той напредваше по-бързо; тя усещаше прииждащата му сила в дръжката на сабята си, но изражението му оставаше съвършено спокойно.
- Оставате незащитена - промърмори той и изтръгна от нея уплашено възклицание, когато с небрежна точност докосна десния й хълбок със страничния ръб на сабята си. Беше съвсем леко парване, но кожата й пламна.
- Туш - каза той напрегнато.
Тя го последва към центъра на пътеката. Хладното му надмощие без видими усилия караше кръвта във вените й да кипи. Кръстосаха саби и тя го нападна със скок.
- Не допускайте гневът от загубата да замъгли разсъдъка ви - предупреди я той.
- Не съм ядосана - излъга тя през зъби.
- Имате потенциал във фехтовката. Много сте силна. Тренирате ли? - поинтересува се той, докато раздаваха и парираха удари.
- Тичам на дълги разстояния - отвърна тя и изписка от един особено силен замах.
- Съсредоточете се.
- А вие млъкнете!
Йън се засмя и тя се навъси. По шията й се търкулна капка пот, докато се мъчеше да парира ударите му с цялата си енергия. Той финтира и тя се подлъга. Сабята му отново достигна десния й хълбок.
- Ако не защитавате тази част, дупето ще ви заболи.